3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 47
гр. София, 01.02.2011 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на двадесет и първи януари, две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №912/10 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на ЗД [фирма]-гр. София срещу решение №453 от 29.04.2010 г.на П. апелативен съд/ П./ по търг.д. №03/2010 г., с което е потвърдено решение №90/20.07.2009 г. на Старозагорски окръжен съд по т.д. № 119/2008 г. , с което е осъден касаторът да заплати на Иван С. Г. и на К. С. Г. сумите от по 60 000 лева на всеки един от тях по субективно съединени преки искове по чл.226 от КЗ, както и е осъден касаторът от страна на П. да заплати на всеки един от ищците още от по 40 000 лева на същото основание, включително и в частта за разноските.
Излагат се доводи и оплаквания за недопустимост и незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и се иска обезсилването му, респ. отмяната му и произнасяне по същество в насока отхвърляне на исковете.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят твърди наличие на основания за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, без да посочи и приложи съответните съдебни решения.
Ответниците по касационната жалба не изразяват становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 1000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е сезиран с искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие на ПТП , при което е причинена смъртта на сина на ищците. Ответното застрахователно дружество е застраховател срещу риск „Гражданска отговорност” на водача на МПС , по чиято вина е осъществено ПТП, при което е настъпила смъртта на сина на ищците. При преценка размера на обезщетението, съдът е отчел високата степен на причиненото страдание на двамата родители от загубата на сина им, което се е установило от показанията на разпитаните свидетели. Съдът не е приел наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД от страна на загиналия син на ищците, като е обосновал извода си за това на базата на детайлния анализ за настъпване причините за смъртта дадени и изводите в заключението на тройната медицинска експертиза, прието по делото.
Към жалбата липсва изложение на основанията за допускане до касационно обжалване. Жалбоподателят не сочи конкретен правен въпрос от значение за изхода на спора. Вместо това навижда оплаквания за недопустимост на обжалваното решение на съда, за нарушения на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение.
Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая жалбоподателят не е формулирал конкретен правен въпрос, а сочи оплаквания за неправилно приложение на материалния закон / чл. 51 ал.2 от ЗЗД и чл. 52 от ЗЗД / и за съществено нарушаване на съдопроизводствените правила водещо до недопустимост , доколкото въззивният съд е отказал да приложи общата местна подсъдност по 105 от ГПК като се е позовал на специалната подсъдност по искове на потребители-чл.113 от ГПК.
Първото от тези оплаквания , може да бъде от значение за правилността на обжалваното решение във фазата на вече допуснато касационно обжалване и разглеждане на касационната жалба по същество, съгласно чл.281 т.3 от ГПК, но не и в настоящата по преценка на основанията за това по чл.288 от ГПК, където преценката е по чл.280 ал.1 от ГПК и се изисква изрично формулиран правен въпрос, който да се постави на преценка по критериите в т.т. 1-3 на същия член от закона. Ето защо в тази фаза непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, както изрично приема ОСГТК на ВКС в цитираното вече ТР.
Доколкото в същото ТР се приема, че обвързаността на допускането на касационното обжалване от посочените от касатора основания не се отнася до валидността и допустимостта на въззивното решение и че ВКС има служебното задължение да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, включително и във фазата по чл. 288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК и с оглед наведения порок за неспазване на правилата на местната подсъдност –чл.105 от ГПК като водещ до недопустимост на съдебното решение , то следва да се отчете, че постоянната практика на ВКС приема, че за потребителите на застрахователни услуги по смисъла на пар.1 т.1 от ЗР на КЗ , каквито безспорно се явяват ищците, се отнася изричната специална подсъдност уредена в чл.113 от ГПК / така: Опр. №95/05.02.2010 г. по ч.т.д. №70/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о, Опр. № 474/05.08.2009 г. по ч.т.д. № 361/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о и други/, по което правило спорът е местноподсъден на съответния съд по настоящия или постоянен адрес на потребителя: в случая това е в[населено място]. Следователно липсват нарушения на правилата за местната подсъдност, които да водят недопустимост на постановеното решение, за което касационният съд следва да следи служебно.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №453 от 29.04.2010 г.на П. апелативен съд по търг.д. №03/2010 г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.