2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 799
гр. София, 19.12.2011 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 02 декември , две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №733/11 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Х. Й. Й. от [населено място] срещу решение №147 от 21.03.2010 г. по в.т.д. № 108/2010 на ПлОС, с което е отменено първоинстанционното решение и е отхвърлен искът на касатора с правно основание чл.240 ал.1 от ЗЗД за сумата от 22 500 лева срещу [фирма]- [населено място] . В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие със съдебната практика– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.2 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че сключеният между ищеца Й. като заемодател и ответното дружество като заемополучател договор за паричен кредит от 07.01.2008 г. е подписано от трето лице , което не е имало представителни права по отношение на ответното дружество. Ето защо, договорът няма обвързващо действие по отношение ответника. Обстоятелството, че в последствие процесната сума е била преведена на две вноски по сметка на [фирма] и са извършени разпореждания със същата сума от страна на самия ответник обуславя евентуална извъндоговорна отговорност, но не поражда задължението на последния да върне сумата на ищеца в изпълнение на задължения по договора за заем. С оглед изложеното, въззивният съд е отхвърлил иска като неоснователен.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят сочи като обуславящ изхода по спора правен въпрос, този за приложението на чл.301 от ТЗ в случаите, когато заемодателят е превел една парична сума на дружеството-заемополучател и последното се е разпоредило със същата. Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая така формулираният въпрос отговаря на горните критерии и се явява обуславящ изхода на спора. Произнасянето на въззивния съд по него е в противоречие с казуалната практика на ВКС: Р №1859 от 16.11.2001 г. по гр.д. № 359/2001 г. на V г.о. , решение №42/19.04.2010 г. по т. д. №593/2009 г. на ТК, ІІ т.о.и други , приложени в препис от самия касатор, поради което е налице е основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.2 от ГПК.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №147 от 21.03.2010 г. по в.т.д. № 108/2010 на ПлОС.
УКАЗВА на касатора да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 570,66 лева по сметка на ВКС в едноседмичен срок.
Да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание след внасяне на посочената държавна такса.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: