3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 781
гр. София, 15.12.2011 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 02 декември , две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №685/11 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол –гр.София срещу решение № 277 от 28.12.2010 г. по в.т.д. № 108/2010 на ВТАС,, с което е оставено в сила решение № 157 от 15.06.2010 г. по гр.д. № 33/08 на Ловешкия окръжен съд В ЧАСТТА за отхвърляне на иска на касатора срещу „ [фирма]/н./ -гр.Л. за сумата представляваща разликата между уважената част от 12 810,90 щатски долара и общо предявения размер от 572 568,51 щатски долара-неустойка върху незаплатените 10-та, 11 та , 12-та, 13-та, 14 та , 15 та и 16 –та разсрочени вноски за цената по приватизационен договор от 06.08.1998 г. , с който ответното дружество е придобило 7 150 дяла от капитала на [фирма]-гр. Л.. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие със съдебната практика– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.2 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че 10-та, 11 та , 12-та, 13-та, 14 та , 15 та и 16 –та разсрочени вноски от цената по приватизационен договор от 06.08.1998 г. , с който ответното дружество е придобило 7 150 дяла от капитала на [фирма]-гр. Л. от Държавата не са погасени надлежно на съответния падеж от страна на длъжника. По силата на уговорката в чл. 24 от договора, върху неизплатената част от цената се дължи неустойка в размер на 1 на сто за всеки просрочен ден. По отношение на неустойката върху 10- та и 11 та вноски от цената, решаващият състав е преценил, че дължимата неустойка върху тях е погасена с кратката тригодишна давност по чл.111 б.”Б” от ЗЗД, която давност и по отношение на вземането за неустойка започва да тече от падежа, от който всяка една от тези вноски от дължимата цена става изискуема. За неустойката дължима върху останалите 12-та, 13-та, 14 та , 15 та и 16 –та разсрочени вноски за цената е направен изводът, така уговорената неустойка се явява прекомерна по своя размер. Този извод е обоснован с това, че така уговорената неустойка е без краен срок и с неограничен размер, а освен това , съгласно уговореното между страните в интерес на кредитора е да развали договора при закъснение в плащането повече от 30 дни от падежа на всяка вноска. При това положение, съдът е счел, че формираната неустойка за срока на забавата следва да се редуцира до размера на законната лихва за периода от падежа на всяка разсрочена вноска от цената до датата на предявяване на иска, до който размер искът е уважен , а за разликата до пълнопредявения е отхвърлен.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят сочи като обуславящ изхода по спора правни въпроси: за критериите за прекомерност на размера на уговорената неустойка, с оглед приложението на правото на намаляване от съда на нейния размер, съгласно чл.92 ал.2 от ЗЗД и за това, от кога започва да тече погасителната давност при вземания за неустойка, съгласно разпоредбата на чл.114 ал.4 от ЗЗД.
Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая така формулираните въпроси отговарят на горните критерии и се явяват обуславящи изхода на спора. Произнасянето на въззивния съд по въпроса: от кога започва да тече погасителната давност при вземания за неустойка, съгласно разпоредбата на чл.114 ал.4 от ЗЗД е в противоречие с казуалната практика на ВКС: Р №79 от 31.03.2006 г. по т.д. №557/2005 г., посочено и приложено в препис от самия касатор, поради което е налице е основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.2 от ГПК.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 277 от 28.12.2010 г. по в.т.д. № 108/2010 на ВТАС.
УКАЗВА на касатора Агенция за приватизация и следприватизационен контрол –гр.София да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 15 145,32 лева по сметка на ВКС в едноседмичен срок.
Да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание след внасяне на посочената държавна такса.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: