3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 116
гр. София, 22.02.2011
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на единадесети февруари , две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1000/10 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на [фирма]-[населено място] срещу решение №245 от 22.03.2010 г.на Софийски апелативен съд/ САС/ по гр.д. №64/2008 г., В ЧАСТТА , с която е оставено в сила решение от 08.01.2007 г. по гр.д. №441/2000 по описа на СГС , ГК В ЧАСТТА , с която е отхвърлен искът на касатора срещу Д. Ж. М. ЕГН: [ЕГН] от[населено място] за заплащане на допълнително извършени строително-монтажни работи / С./ в общ размер на 7 046,34 лева и на допълнително извършени строително-монтажни работи / С./ в размер на 28 900 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Излагат се доводи и оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение. Иска се отмяна в обжалваната част и произнасяне по същество от касационната инстанция в насока уважаване на исковете до пълнопредявените им размери .
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят твърди наличие на основания за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.1 и т.2 от ГПК.Сочи се и се прилагат копия от казуална практика на ВКС.
Ответникът не е депозирал писмено становище по касационната жалба .
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 1000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл.269 ал.2 от ЗЗД за присъждане на ищеца в качеството му на изпълнител по прекратен договор за строителство между страните от 05.05.1999 г. стойността на извършената работа и вложените материали от страна на ответника-възложител по същия договор. На базата на изслушаните свидетелски показания и приетата техническа експертиза, решаващият съд е констатирал, че от страна на ищеца са допуснати при изработка на грубия строеж на нарушения на конструктивния проект, което е довело до нарушения в общата носимоспособност на сградата. Това е дало основание на ответника като възложител да прекрати чрез едностранно изявление с нот.покана договора с ищеца на основание уговорката в т.4 от него. От показанията на свидетелите разпитани в хода на делото, писмените доказателства и заключенията на вещите лице по СТЕ съдът е констатирал, че С. , които ищецът твърди, че извършил и чиято стойност претендира с отхвърлената част от исковете, не се доказва да са извършени от него, доколкото горните доказателства съдържат данни, че това е направено от трети лица. Единствените доказателства, ангажирани в тази насока са изготвени от самия ищец количествени сметки. Последните представляват частни документи съставени от самия ищец и като такива не следва да се кредитира тяхното съдържание , досежно доказване на изгодни за самия ищец факти.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване жалбоподателят сочи като материалноправни въпроси от значение за изхода на спора: за правната квалификация на исковете, дали е по чл.268 ал.1 от ЗЗД или по чл.269 ал.2 от ЗЗД, за формата на договаряне на допълнителните работи при първоначално сключен писмен договор за изработка, дали договорът за строителство съобразно волята на страните може да бъде с продължително или периодично изпълнение, с оглед последиците от развалянето му . Твърди наличие на основанията за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.2 и т.3. от ГПК. Сочи и прилага решения на ВКС, както постановени по чл.290 от ГПК и представляващи задължителна практика , така и такива по реда на отмения ГПК имащи характер на практика по т.2 на чл.280 от ГПК.
Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. В случая, така формулираните като обуславящи волята на решаващия съд правни въпроси, по същество са несъотносими към въпросите и обстоятелствата, които съдът е разгледал и на които се е позовал за да отхвърли иска, а именно: С. , които ищецът твърди, че извършил и чиято стойност претендира с отхвърлената част от исковете, не се доказва да са извършени от него, доколкото единствените доказателства, ангажирани в тази насока са изготвени от самия ищец количествени сметки. Последните представляват частни документи съставени от самия ищец и като такива не следва да се кредитира тяхното съдържание, досежно доказване на изгодни за самия ищец факти. Следователно, доколкото съдът е разгледал точно наведените от самия ищец в исковата молба релевантни за спора факти и е приел, че същите са недоказани, то въпросите за правната квалификация, за продължителното действие на договора за строителство и неговата форма са абсолютно несъотносими към формирането на правната му воля за отхвърляне на исковете.Според изводите на решаващия съд остава недоказано основното обстоятелство на което се базират исковите претенции: че ищецът е извършил съответните строителни работи, чиято стойност се претендира.
По отношение на наведените два процесуални въпроса: за служебното начало при събиране на доказателства и за това, дали съдът следва да се съобрази и със събраните в производството пред него доказателства, то същите се явяват също така несъотносими към конкретните правни изводи на съда по конкретното настоящо дело по вече изложените обстоятелства и съображения: събрани са множество доказателства и са обсъдени в тяхната съвкупност, което е формирало правната воля на съда в изразения вече смисъл и съдържание в обжалваното въззивно решение.
Няма основание и да се приеме, че обжалваното решение е недопустимо като произнесено по непредявен иск, който въпрос се повдига от касатора в изложението по чл.284 ал.3, т.1 от ГПК. Това е така, тъй като съдът е разгледал именно наведените от самия ищец в исковата молба релевантни за спора факти и се произнесъл въз основа на тях по търсената с петитума на иска защита.
По изложените съображения: липса на поставени от касатора обуславящи изхода по конкретното дело правни въпроси , съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №245 от 22.03.2010 г.на Софийски апелативен съд/ САС/ по гр.д. №64/2008 г. в обжалваната част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.