О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 684
гр. София, 03.11.2010 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на петнадесети октомври, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №647/10 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на ”Н. К.- гр.С. срещу решение от 25.03.2010 г.на Софийски градски съд по гр.д. №1646/2008 г., с което е отменено решение от 29.02.2008 г. на СРС постановено по грд.№14127/07 по описа на съда и въззивният съд е уважил исковете на „Д. срещу касатора за сумите от 6 322 лева –цена на продадени стоки, ведно със законната лихва и сумата от 1 100,57 лева-лихва по чл.86 от ЗЗД за периода 21.11.2005 г. -02.04.2007 г. и е присъдил в полза на ищеца разноските по делото. Излагат се доводи и оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока отхвърляне на така предявените искове.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи че правните въпроси от значение за спора са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на съдилищата– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.2 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба изразява становище относно недопускането и до касационно обжалване, а по същество се излагат доводи за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 1000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните е налице договор за дистанционна продажба на стоки , въвд връзка с което е издадена и проформа фактура. Стоката е предадена на купувача в лицето на превозвача, съгласно нареждане за експедиция приложено към исковата молба и неоспорено по реда на чл.154 от ГПК/отм./. Относно представителната власт на последния по отношение на купувача, съдът е приел, че са налице основанията за прилагане законовата презумпция на чл.301 от ТЗ, действаща в отношенията между търговци и която разпоредба приравнява липсата на представителна власт на едно лице действащо от името на търговец, при положение, че последният узнае за това действие и не се противопостави на наличието на надлежна такава. Отделно от това, на базата на данните от счетоводната експертиза е установено , че вземането по проформа фактурата е частично платено от страна на купувача, а за остатъка от 6 322 лева последният е бил поканен да плати от страна на продавача с писмо с обратна разписка, приложени по делото и същият не се е противопоставил.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят не сочи конкретен правен въпрос от значение за изхода на спора, а навежда оплаквания за неправилна преценка от страна на решаващия съд на доказателствената сила на проформа фактурата като частен документ изходящ от страната, която се ползва на него и от тук за разпределение на доказателствената тежест между страните , както и за липсата на мотиви в обжалваното решение, досежно преценка размера на вземането.
Твърди, че в обжалваното решение този въпрос е решен в противоречие с посочената от него казуална практика на ВКС – т.е. налице е основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.2 от ГПК.
Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая жалбоподателят не е формулирал конкретен правен въпрос в изложението по чл.284 ал.3, т.1 от ГПК, а е навел оплаквания за нарушение на съдопроизводствените правила относно доказателствената сила на документ и разпределението на доказателствената тежест между страните, както и за липсата на мотиви на обжалваното решение. Тези оплаквания , обаче , могат да бъдат от значение за правилността на обжалваното решение във фазата на вече допуснато касационно обжалване и разглеждане на касационната жалба по същество , съгласно чл.281 т.3 от ГПК, но не и в настоящата по преценка на основанията за това по чл.288 от ГПК, където преценката е по чл.280 ал.1 от ГПК и се изисква изрично формулиран правен въпрос, който да се постави на преценка по критериите в т.т. 1-3 на същия член от закона. Ето защо в тази фаза непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, както изрично приема ОСГТК на ВКС в цитираното вече ТР.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 25.03.2010 г.на Софийски градски съд по гр.д. №1646/2008 г.. Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.