О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№407
гр. София, 25.06.2010
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на осемнадесети юни , две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Бобатинов
ЧЛЕНОВЕ: Мария Славчева
Боян Балевски
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №529/10 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на пълномощника на „Т”Е. срещу въззивно решение №ІІІ-16 от 19.02.2010 г. на Окръжен съд-Бургас по гр.д. №660/2009 г. в ЧАСТТА , с която е потвърдено решение № 947/29.09.2009 г. по гр.д. № 4734/ 2008 на Бургаски районен съд, в ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете на касатора срещу А. И. И. ЕГН:********** от гр. Б. за сумата над уважения размер от 1 051,05 лева до предявения размер от 8 274,06 лева-главница , както и за мораторна лихва по чл.86 от ЗЗД в частта над уважения размер от 441,27 лева до претендирания от 3 817,96 лева. Претендира се отмяна на въззивното решение като неправилно в обжалваната част и постановяване вместо него на решение, с което се отменя първоинстанционно решение и по същество исковете се уважат до пълнопредявените размери.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правният въпрос от значение за спора е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото- чл.280 ал.1, т.3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , констатира, че решението е въззивно и обжалваемият интерес е над 1000 лева и че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което се отхвърля искът на „Т”Е. предявен по реда на чл.415 от ГПК за установяване на задължение на ответника А. И. И. към ищеца за заплащането на цената на ползваната топлоенергия и за лихва за забава по чл.86 ЗЗД въззивният съд е приел, че исковете са останали частично недоказани по основание. Липсват доказателства за това, че ответникът е ползвал топлинна енергия за процесния период м.11.2003 г. до м. 07.2008 г.. На базата на събраните писмени доказателства, свидетелски показания и прието експертно заключение на техническа експертиза, съдът е приел за доказано, че в процесния обект индивидуалните отоплителни уреди са били отстранени още преди възникването на задължението за монтиране на средствата за дялово разпределение с чл.153 ал.1 от ЗЕ/ ДВ бр.107 от 09. 12.2003 / и следователно, съгласно пар.2 от ПЗР на Наредба №2 за топлоснабдяването /ДВ бр.03.08.2004 г./, поради което това задължение не съществува за ответника. Следователно за него не е приложима и забраната на чл.153 ал.5 от Закона за енергетиката за физическо отделяне на отоплителните тела в имота. При това положение, ответникът не дължи цената на топлинната енергия, която не е консумирал при отстранени отоплителни уреди, а само такса- мощност и сумите за ползването на топлоенергията от общата сградна инсталация, които са били присъдени от първоинстанционния съд, в която част неговото решение е било потвърдено от въззивния съд, чието решение в тази част не е обжалвано.
Жалбоподателят в изложение на основанията по чл.280 ал.1 за допускане до касация сочи като правен въпрос от значение за изхода на спора: следва ли да се начислява топлинна енергия в сгради в режим на етажна собственост за отопление на радиатори , които са били изключени , без да са били демонтирани от сградната инсталация към датата на въвеждане на задължителната система за дялово разпределение.
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат под най-малко една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, въз основа на които решаващият състав на въззивния съд е формирал правните си изводи по конкретния правен спор. От вече изложеното става ясно, че съдът е формирал правните си изводи за липса на основание да се начислява топлинна енергия в сгради в режим на етажна собственост за отопление на радиатори, поради приетия за доказан факт, че радиаторите в обекта на ответника са били фактически отстранени, т.е. демонтирани преди въвеждането на задължителната система за дялово разпределение, без да разглежда въпроса за това, какви биха били съответните правни последици в хипотезата на пломбирани , а не отстранени радиатори. Следователно така зададеният правен въпрос от касатора не е формирал правните изводи на съда. Това е така, доколкото съгласно т.1 от ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк.дело №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. В същото ТР е прието, че ВКС не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. От изложеното се установява, че липсва първата предпоставка за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1 от ГПК – формулиран правен въпрос от значение за изхода на спора по конкретното дело, който да бъде съотнесен към хипотезите в т.т.1-3 на същата правна разпоредба.
С оглед изложеното, съдът намира, че не следва да се допуска до касация обжалваното решение, поради липса на основанията по чл.280 ал.1 от ГПК, с оглед което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №ІІІ-16 от 19.02.2010 г. на Окръжен съд-Бургас постановено по гр.д. №660/2009 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.