О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N504
София,03.08.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 872/2009 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “А” О. срещу въззивно решение № 335 от 22.04.2009 г. по гр.д. № 672/2008 г. на Софийски апелативен съд, с което се оставя в сила решение от 08.01.2008 г. по т.д. № 120/2006 г. на Софийски градски съд. С последното е отхвърлен предявения от “А” О. иск срещу М. на з. и х. за сумата 13 127.50 лв., представляваща разлика между заплатена цена по приватизацонен договор и борсовата цена на закупените по него 5 785 дяла от приватизираното дружество.
В касационната жалба се поддържат доводи за неправилно приложение на материалния закон и за допуснати съществени процесуални нарушения /чл.281, т.3 ГПК./. Поддържа се становището, че след като съдилищата не са се произнесли по съществото на спора по съображения, че министерството не е страна по спора, а такава е държавата, то въззивният съд съобразно дадените с ТР № 1/2002 г. разяснения е следвало да остави исковата молба без движение с указания да се конституира надлежната страна по спора.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът обосновава допустимостта на касационното обжалване с противоречиво произнасяне от съдилищата по въпроса от кого следва да се осъществява процесуалното представителство на държавата във връзка със спорове, породени от сделки, в които въз основа на изрично упълномощаване тя е представлявана от министър или министерство – от съответния министър или министерство или следва да се прилагат общите правила на чл.18 ГПК (отм.), респ. чл.31 ГПК. Във връзка с този въпрос се поставя и този за вида на съдебния акт, с който съдът следва да се произнесе, ако се констатира, че ответник по иска е държавата, но е предявен срещу неин представител, който няма право да я представлява процесуално в конкретния спор – с решение по същество, като отхвърли иска или следва да се остави исковата молба без движение до посочване на процесуалния представител на държавата по конкретния правен спор.
Ответната по касация страна М. на з. и х. не е възразило срещу допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК, а с оглед изложението на касатора и предвид данните по делото, касационното обжалване е допустимо на основание чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че М. на з. и х. е самостоятелен правен субект и като такъв притежава процесуална легитимация, поради което предявения срещу него иск е допустим. Същият обаче според съда е неоснователен, тъй като то не е страна материалното правоотношение, а такъв е министърът му по силата на изрично оправомощаване от Министерския съвет – чл.3, ал.1 и ал.4 ЗППДОбП (отм.), който определя кой държавен орган да осъществи процедурата по приватизация и да представлява държавата при сключване на приватизационен договор.
Следователно поставеният в изложението процесуалноправен въпрос за процесуалното представителство на държавата извън хипотезата на чл.18 ГПК (отм.), респ. чл. 31 ГПК е относим към предмета на спора и като обуславящ крайния правен резултат по делото попада в обсега на чл.280, ал.1 ГПК – главна предпоставка за допускане на касационно обжалване. По така формулираният въпрос е налице противоречива практика на съдилищата, обективирана в приложените от касатора съдебни актове, от което следва, че по отношение на изложения от него процесуалноправен въпрос е осъществена и допълнителната процесуална предпоставка за допускане на касационно обжалване – критерият за селекция, установен в чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Водим о горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 335 от 22.04.2009 г. по гр.д. № 672/2008 г. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора “А” О. в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 434,50 лв., като в съобщението му се впише, че в противен случай делото ще бъде прекратено.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на Председателя на ІІ т.о. за насрочването му в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: