О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 440
София, 12.07.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 684/2009 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на “Ш” О. със седалище гр. Н., Кипър и “Л” ООД-гр. Варна срещу въззивно решение № 35 от 20.02.2009 г. по т.д. № 499/2008 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 354 от 11.07.2008 г. по т.д. № 33/2008 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от “Ш” О. против “Л” О. при условията на обективно съединение искове за установяване недопустимостта на вписването в търговския регистър на решения № 2222/12.03.2007 г. и № 51268/13.06.2007 г., и двете по ф.д. № 692/2005 г. на ВОС като постановени по искане на нелегитимирано лице и е отменено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен иска на “Ш” О. срещу “Л” О. за установяване несъществуващо обстоятелство, нищожността, евентуално недопустимостта на вписване в търговския регистър при ВОС с решение № 2410/04.06.2006 г. по ф.д. № 692/2005 г. и вместо него е постановено друго, с което е признато за установено по отношение на “Л” О. по предявения срещу него иск по чл.431, ал.2 ГПК (отм.), че вписаното с посоченото регистърно решение обстоятелство, а именно изборът на Ю. И. Г. за нов управител по решение на общо събрание на съдружниците на “Л” О. от 22.12.2005 г. е несъществуващо обстоятелство.
І. Касаторът “Ш” О. обжалва въззивното решение в потвърдителната му част с оплакване за допуснати нарушения на материалния закон. Поддържа, че действително вписаните с двете решения обстоятелства са заявени от Ю. И. Г. , но неправилно съдът е приел, че същият е от кръга на правоимащите, като се позовал на действието на заличаването за в бъдеще.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът развива съображения за наличие на приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по отношение на следните въпроси: 1./ От кой момент има действие заличаването по съдебен ред на вписването на управителя на О. спрямо съдружниците и спрямо третите лица- т. ex nunc или имат обратно, ретроактивно действие; 2./ С. ли да се поставя разграничение в началния момент, от който заличаването на вписването на управителя на О. има действие спрямо субекта – трето лице или съдружник; 3./ Обвързващи ли са действията на нелегитимно избран управител спрямо останалите съдружници и могъл ли е той да ги обвързва във вътрешните отношения и да ги задължава с действията си, въпреки че е вписан като управител в търговския регистър въз онова на несъществуващо обстоятелство. Към изложението са приложени Решение № Ф* от 19.11.1992 г. по ф.д. № 815/1992 г., V г.о. на ВС, Решение № Ф* от 10.03.1992 г. по ф.д. № 99/1991 г. на V г.о. на ВС, които касаят лицата, легитимирани да заявяват вписването на нови обстоятелства.
ІІ. Касаторът “Л” О. обжалва въззивното решение в частта, с която по предявения срещу него иск по чл.431, ал.2 ГПК (отм.) е признато за установено, че вписването на избора на Ю. И. Г. за негов управител въз основа на решение на ОС, проведено на 22.12.2005 г. е несъществуващо обстоятелство. Изложени са съображения за неправилност на решението поради постановяването му при наличие на всички отменителни основания, визирани в чл.281, т.3 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа наличието на двата селективни критерия по чл.280, ал.1, т.1 и т.3, като излага следните аргументи по отношение на пет процесуалноправни въпроса: 1.1/. Допустим ли е иск по чл.431, ал.2 ГПК (отм.), с който се претендира нищожност на вписване (но в смисъла на липсващо (невзето) решение на ОС), когато с исковата молба не са релевирани твърдения за опорочена процедура по подготовката и провеждането му, на което нарушение ищецът се позовава едва в хода на процеса. Това било и въпрос, който би стоял в случай, че неучаствалият в ОС съдружник не е бил редовно уведомен за провеждането му, а в протокола се сочи че е уведомен, но не присъства; 1.2./ С. ли да се предефинира правният интерес на ищеца, ако в течение на процеса той загуби качеството на съдружник и няма спор, че взетото решение е законосъобразно и поради неатакуването по исков ред се ползва със стабилитет; 1.3./ отразява ли се евентуалното несъответствие между обявеното място за провеждане на ОС с мястото, на което фактически е извършено обсъждането на въпросите от дневния ред върху формираната от дружествения орган на съответното ТД воля; 2./ Противоречие на въззивното решение с ТР № 1/2002 . и в частност с т.1 и т.3, тъй като чрез установителния иск се цели проверка на законосъобразността на решението, като по този начин съдът е заобиколил закона – чл.74 ТЗ; 3./ При редовно свикано ОС, координирана воля на съдружниците и материализирането й в съставения протокол логично ли е да се приеме, че неавтентичността на подписа на един от съдружниците елиминира факта на редовно проведено ОС, като по този въпрос се иска произнасяне от ВКС при застъпено от касатора становище, че този порок може да бъде релевиран при иск по чл.74 ТЗ, но не може да обуслови извода, че се касае до неосъществило се ОС.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, приема следното:
С въззивното решение е прието, че представеният протокол от ОС, проведено на 22.12.2005 г. е неистински документ, тъй като не носи подписа на управителя на ищцовата фирма, който е съдружник в ответното ТД, но на посочената дата е бил извън пределите на РБългария и установената чрез графологичната експертиза неистинност на този документ разрушавала доказателствената му сила относно удостовереното в него провеждане на ОС. След като частният документ, на който се позовавала ответната страна имала невярно съдържание относно мястото на провеждане на ОС и подписът на представляващия ищцовото дружество е неавтентичен, а именно тя черпи благоприятни последици от него, то според съда той няма годна доказателствена сила да удостовери, че на посочената дата действително е проведено общо събрание на дружеството и е прието решение за избора на Ю. И. Г. като негов управител. Автентичността на подписите на останалите съдружници според съда би имала значение при преценката на кворума, но при условие, че не се спори относно провежданото на Общото събрание възраженията на ответника не са обсъдени.
По отношение на иска по чл.431, ал.2 ГПК (отм.) за установяване недопустимостта на вписването в търговския регистър на последващи решения на ОС, заявени от Ю. Г. въззивният съд приел, че заличаването му като управител има действие за в бъдеще и затова то не се отразява на редовността на извършените до този момент вписвания.
І. Касационната жалба на “Л” О. <Оод&@О. е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Производството по делото е образувано по предявени срещу касатора искове за установяване по реда на чл.431, ал.2 ГПК (отм.) на нищожност и недопустимост (при условията на евентуалност) на регистърно решение № 2410/04.06.2006 г. по ф.д. № 692/2005 г., с което по партидата му като негов управител е вписан Ю. И. Г. В исковата молба са наведени доводи, че подписът на управителя на ищцовото дружество върху протокола от 22.12.2005 г. не е положен от него, че последният е бил извън пределите на страната за повече от 1,5 година, в която се завърнал на 4.10.2006 г. и следователно не е могъл да присъства на проведеното на 22.12.2005 г. общо събрание на съдружниците и да подпише съставения на него протокол. С молба уточнение е поддържано, че процесното общо събрание на ответното дружество не е проведено с участието на ищеца и не е бил налице необходимия кворум за вземане на вписаното решение (л.47), което обуславяло неговата нищожност, която според ТР № 1 от 6.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК се изразявала в липсващо (невзето) решение на ОС, което обаче е отразено като съществуващо в протокола на ОС или в протоколната книга на дружеството, а също така и ако е вписано в търговския регистър, както и неговата недопустимост, което пак според цитираното в молбата уточнение ТР № 1/2002 г. на ОСГК е решението, което е постановено по искане на нелегитимирано в регистърното производство лице.
Върховният касационен съд намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по процесуалноправните въпроси за предмета на спора, с който е бил сезиран съда и за задължението му да даде защита на съдебно предявеното спорно право въз основа на наведените от ищеца фактически обстоятелства. Даденото по тях разрешение от въззивния съд поставя въпроса за допустимостта на постановеното от него решение, с което съдът се е произнесъл по спор относно съществуването на вписаните с регистърно решение обстоятелства при отсъствието на фактически твърдения за непроведено общо събрание, които единствено биха обусловили включването в предмета на делото на въпроса липсващо ли е вписаното в търговския регистър решение за избора на посоченото лице за нов управител на ответното дружество, по който въззивният съд се е произнесъл.
Все във връзка с допустимостта на иска по чл.431, ал.2 ГПК (отм.) е и въпросът следва ли ищецът по него да докаже наличие на правен интерес от разрешаването на спора по него с влязло в сила решение, ако в хода на процеса същият е загубил качеството си на съдружник, по отношение на който настоящият състав приема, че е налице визираният в чл.280, ал.1, т.3 ГПК селективен критерий.
ІІ. Касационната жалба на “Ш” О. е подадена от надлежна страна в процеса срещу подлежащо на касационен контрол въззивно решение и е процесуално допустима, но въпреки нейната редовност, не са налице сочените от касатора основания за допускането му до касационно обжалване.
Формулираните от касатора въпроси относно действието на заличаване на вписването спрямо третите лица са значими за изхода на делото, тъй като произнасянето по тях е обусловило крайния извод на въззивния съд по основателността на предявения с правно основание иск по чл.431, ал.2 във вр. с чл.498 ГПК (отм.) във втората му хипотеза – недопустимост на извършеното от регистърния съд вписване на обстоятелства, заявени от лице, което е извън кръга на лимитативно изброените в чл.493 ГПК (отм.). По отношение на тези въпроси обаче не е налице сочената от него допълнителна предпоставка за допускане на касационно обжалване – даденото по тях разрешение да се отклонява от задължителната практика на ВКС. Цитираните от касатора решения са неотносими към повдигнатите въпроси, но разрешение по тях и то със задължителна съдебна практика по смисъла на чл.130, ал. 2 ЗСВ е дадено с ТР № 1 от 6.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК, според т.3 на което във всички хипотези вписаните обстоятелства имат действие по отношение на третите лица от вписването да тяхното заличаване. С тази задължителна за съдилищата сила на цитираното тълкувателно решение се е съобразил и въззивния съд, който е приел, че с уважаване на иска за заличаването на Г. като управител не е отпаднала неговата процесуална легитимация в проведените до този момент охранителни производства, тъй като заличиването има действие занапред и затова то не се отразява на редовността на вече извършените вписвания.
По отношение на останалите два въпроса, а именно 1./ С. ли да се разграничава началният момент, от който заличаването на вписването на управителя на О. има действие спрямо съдружник и 2. / Обвързват ли действията на нелегитимно избран управител останалите съдружници и могъл ли е той да ги задължава с действията си, въпреки че е вписан като управител в търговския регистър въз онова на несъществуващо обстоятелство не са обсъждани с решението и имат теоретичен характер, което налага извода, че по отношение на тях отсъства основното изискване на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – даденото по тях разрешение да е обусловило правните изводи на съда по конкретния спор.
По изложените процесуални въпроси, повдигнати в касационната жалба на “Л” О. и разрешени от въззивния съд следва да се допусне касационно обжалване на решението на апелативния съд в посочената от касатора част.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 35 от 20.02.2009 г. по т.д. № 499/2008 г. на Варненския апелативен съд в частта, с което след частична отмяна на решение № 354 от 11.07.2008 г. по т.д. № 33/2008 г. на Варненския окръжен съд е постановено вместо него друго, с което е признато за установено по отношение на “Л” О. по предявения от “Ш” О. иск по чл.431, ал.2 ГПК (отм.), че вписаното с посоченото регистърно решение обстоятелство, а именно изборът на Ю. И. Г. за нов управител по решение на общо събрание на съдружниците на “Л” О. от 22.12.2005 г. е несъществуващо обстоятелство.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 35 от 20.02.2009 г. по т.д. № 499/2008 г. на Варненския апелативен съд в обжалваната му от “Ш” О. част.
УКАЗВА на касатора “Л” О. в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 60.00 лв. като му се съобщи, че в противен случай делото ще бъде прекратено.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на Председателя на Председателя на ІІ т.о за насрочването му в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: