О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 453
София, 15.07.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осемнадесети декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 723/2009 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Х. Б. срещу въззивно решение № 56 от 20.03.2009 г. по т.д. № 15/2009 г. на Варненския апелативен съд, с което е отменено решение № 55 от 10.11.2008 г. по т.д. № 331/2007 г. на Разградския окръжен съд в отхвърлителната му част и вместо него е постановено друго, с което е уважен предявеният от “З” АД-гр. Завет срещу М. Х. Б. иск с правно основание чл.82 във вр. с чл.79 ЗЗД за сумата 38 231.17 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от неизпълнение на договор за прокура от 03.09.1998 г.
В касационната жалба са наведени оплаквания за недопустимост на въззивното решение, като алтернативно се поддържа, че то е неправилно поради нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени процесуални нарушения.
В изложението, депозирано съобразно императивното изискване на чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване, обосновано с наличието на предвидените в чл.280, ал.1, ал.1, т.1 и т.3 ГПК основания.
В касационната жалба са наведени оплаквания за недопустимост на въззивното решение, като алтернативно се поддържат доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени процесуални нарушения.
В изложението, депозирано съобразно императивното изискване на чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване, обосновано с наличието на предвидените в чл.280, ал.1, ал.1, т.1 и т.2 ГПК основания.
Ответникът по касационната жалба “З” А. възразява по реда на чл.287, ал.1 ГПК срещу допустимостта на касационното обжалване, като излага и доводи за неоснователност на наведените с жалбата отменителни основания.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение на като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния едномесечен срок по чл.283 ГПК. Независимо от процесуалната й редовност обаче не са налице сочените от касатора основания, предвидени в чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Претенцията на ищцовото ТД се основава на извършване на действия от страна на касатора като прокурист извън представителната му власт, подавайки заявка за обучение и заетост на 90 лица и сключване на 6 договора за обучение и заетост с Агенция за заетостта. Поддържано е, че в отношенията му с трети лица ограничението на представителната власт е без правно значение, договорите с Агенцията са произвели действие, независимо, че за заявката и за сключването им прокуристът не е информирал СД и Изпълнителния му директор. След узнаване за извършените от него правни действия от името и за сметка на ТД ответникът бил освободен, но като неизправна страна по сключените договори дружеството е било осъдено с влязло в сила решение по т.д. № 398/2006 г. на Разградския окръжен съд да заплати на Агенцията за заетостта неустойка в размер на 38 231.17 лв., която сума ищецът претендира като обезщетение за виновно причинените му от ответника вреди.
Въззивният съд възприел за установени твърдяните в исковата молба факти, както и обстоятелството, че по утвърденото щатно разписание за 2004 г. (тази на сключване на процесните 6 договора), както и по-късно, ищцовото ТД не е откривало допълнителни щатни бройки за заемането им от обучаваните лица.становено е по делото, че касаторът е участвал в обучението на лицата, провеждано на територията на ТД, обучаваща институция по договора е ЕТ “В” за придобиване на квалификация “Оператор на машина за фармацевтично производство”, като Агенцията за заетостта заплащала за обучението им, а ищцовото дружество като работодател се задължавало да им осигури работни места в едномесечен срок от придобиване на квалификация.
Въз основа на събраните по делото доказателства, вкл. и гласни, въззивният съд е приел, че касаторът е нарушил договора за прокура, като е сключил сделки въпреки ограничението за тях без изричното съгласие на СД, когато цената им надхвърля 20 000 лв. Без значение е според съда фактът, че задължението на ТД по договорите е непарично – да направи нещо, да назначи лицата на трудов договор за срок от 6 месеца, но същите са оценяеми, тъй като по тях ТД е дължал месечно заплащане на тези лица в размер поне на минималната работна заплата. Затова прокуристът е следвало да се снабди с предварително разрешение от СД за сключването им, като в този случай във вътрешните отношения между страните разпоредбата на чл.301 ТЗ не намирала приложение. Дори липсата на противопоставяне от ТД след узнаване за наличието на договорите според съда е без правно значение, тъй като такова има фактът на тяхното сключване и липсата на уведомяване на изпълнителния директор за клаузите им и задълженията на ТД по тях.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допустимостта на касационното обжалване е обоснована с приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на прокурата, тъй като посветената на нея съдебна практика била оскъдна, а в съществуващата такава липсвало произнасяне по аналогични въпроси, свързани с предмета на настоящия спор. Посочената от касатора формулировка не позволява на касационната инстанция да приеме, че е осъществена основната предпоставка за допускане на касационно обжалване – посочването на онзи материалноправен и/или процесуалноправен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, който да е обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретния спор.
Неоснователно е позоваването на Определение № 19 от 16.01.2009 г. на ВКС по т. д. № 649/2008 г., II т. о., с което по съображения, че институтът на прокурата е относително нов за българското право и не са много публикуваните решения на ВКС, разглеждащи спорове с приложение на чл. 23 ТЗ е допуснато касационно обжалване, доколкото същото е рамкирано от конкретно поставените по цитираното дело правни въпроси, каквито в случая отсъстват.
Извън така общо формурираната проблематика, в изложението се съдържат доводи, с които по същество се обосновава неправилността на съдебния акт, които обаче са основания за отмяната му по чл.281, т.3 ГПК, но не и за допустимост на касационното обжалване. За пълнота следва да се отбележи, че към тях следва да се отнесе и оплакването за недопустимост на въззивното решение, доколкото въпросът претърпяна ли е реално щетата, чиято репарация е предмет на иска е въпрос по съществото на спора, а не по неговата допустимост.
В обобщение, липсват основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 56 от 20.03.2009 г. по т.д. № 15/2009 г. на Варненския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: