О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N461
София,19.07.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на петнадесети януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 746/2009 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Г. А. срещу решение № 187 от 29.06.2009 г. по гр.д. № 245/2009 г. на Хасковския окръжен съд, с което е отменено решение № 44 от 24.03.2009 г. по гр.д. № 799/2008 г. на Димитровградския районен съд и вместо него е постановено друго, с което е уважен предявения на основание чл.81 ЗЗ (отм.) регресен иск от “З” АД срещу касатора в размер на сумата 4 000 лв.
В касационната жалба се поддържа наличието на всички касационни основания по чл.281, т.3 ГПК, поради което се иска отмяната му като неправилно.
В изложението, депозирано съобразно императивното изискване на чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът обосновава допустимостта на касационно обжалване с противоречивото разрешаване на повдигнатите от него процесуалноправни и материаноправни въпроси – основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Поддържа се, че дадените от въззивния съд разрешения по приложението на чл.81 ЗЗ (отм.), чл.222 ГПК (отм.) и чл.51 ЗЗД, противоречат на приетото в Решение от 2009 г. по гр.д. № 944/2008 г. на Пазарджишкия окръжен съд, според което нормата на чл.81 ЗЗ (отм.) намирала приложение само при безспорно установяване на виновно отклонение от проверка за алкохол, на Решение № 392 от 11.03.1976 г. по гр.д. № 95/1976 г. на ВС, І г.о., според което присъдата не е задължителна за гражданския съд относно поведението на лицата, когато то не е елемент от фактическия състав на деянието, и Решение № 247 от 28.02.1977 г. по н.д. № 68/1977 г. на ВС, ІІІ н.о., според което е налице съпричиняване в по-голяма или по-малка степен на настъпилите вредни последици, когато пострадалият е пресичал извън очертана или неочертана пешеходна пътека.
Ответникът по касация “З” АД по реда на чл.287 ГПК възразява срещу допустимостта на касационното обжалване, както и срещу основателността на наведените с жалбата отменителни основания.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение на като взе предвид изложеното основание за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК, но независимо от процесуалната й редовност не е налице соченото от касатора основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационното му обжалване.
С обжалваното решение вззивният съд приел, че напускането на местопроизшествието, макар и да съставлява нарушение по чл.123 ЗДвП, не обосновава само по себе си извод, че ответникът се е отклонил от проверка за наличие на алкохол по установения ред, при това виновно. Като съобразил обаче обстоятелството, че последният се явил в КАТ, респ. за вземане на кръвна проба след изтичане на неоправдано дълъг период от време – повече от 8 часа от извършване на деянието, през който според издадената от МЗ, МВР и МП Наредба № 30 от 27.06.2001 г. действието на алкохола е преминало и концентрацията в кръвта не може да бъде установена, съдът е приел, че ответникът виновно се е отклонил от извършването на проверка по установения ред за наличие на алкохол, поради което счел за основателен предявения срещу него регресен иск по чл.81 ЗЗ (отм.). Възражението му за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата е счетено за основателно по съображения, че същата, пресичайки на необозначено за това место е нарушила на свой ред правилата за движение, което е от значение при определяне на размера на обезщетението. За справедливо по смисъла на чл.52 във вр. с чл.51, ал.2 ЗЗД е прието обезщетение в размер на 4 000 лв., в какъвто именно размер било изплатеното й от застрахователя, поради което уважил изцяло регресния иск.
Настоящият състав приема, че не е налице соченото от касатора основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Представеното от него Решение от 2009 г. по гр.д. № 944/2008 г. на Пазарджишкия окръжен съд не представлява „практика“ по смисъла на процесуалния закон, доколкото липсва отбелязване, че същото е влязло в сила, а освен това то е постановено при друга фактическа обстановка – при доказано отсъствие на алкохол в кръвната проба на ответника, взета непосредствено след извършване на деянието му.
Не се оправдава и твърдението му за противоречиво разрешаване на въпросите, свързани с приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД, доколкото изводът на въззивния съд за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата изцяло кореспондира на разрешенията, дадени с цитираните от него решение на Върховния съд по приложението на чл.222 ГПК (отм.) и чл.51, ал.2 ЗЗД.
Изложеното позволява да се обобщи, че липсват основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по смисъла на чл. 280, ал. , т.2 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 187 от 29.06.2009 г. по гр.д. № 245/2009 г. на Хасковския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
.