О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N508
София,03.08. 2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на петнадесети януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 760/2009 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. за с. к. срещу въззивно решение № 187 от 29.05.2009 г. на Окръжен съд-Велико Търново, с което е оставено в сила решение № 106 от 15.04.2009 г. по гр.д. № 3/2008 г. на Горнооряховския районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявения от А. инцидентен установителен иск за признаване за установено, че Протокол от 10.08.2004 г. на ОС на съдружниците на “З” ООД е с недостоверна дата и че е съставен след сключване на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 11.02.2004 г. и е прогласено за недействително по предявения от “З” ООД иск извършеното в Службата по вписванията при ГОРС вписване на законна ипотека в полза на А. за с. к. върху собствения му недвижим имот, подробно ивдивидуализиран в исковата молба, като е постановено нейното заличаване.
В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на въззивното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон и на съществени процесуални правила.
В депозираното съобразно изискването на чл.284, ал.3, т.1 ГПК Изложение касаторът обосновава допустимостта на касационното обжалване с твърдението, че материалноправният въпрос относно предпоставките, при наличието на които може да се счете, че вписаната законна ипотека е недействителна е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и той е от съществено значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът по касация “З” ООД и “Р” А. – трето лице в процеса възразяват по реда на чл.287, ал.1 ГПК срещу допустимостта на касационното обжалване.
Ответникът по касация “З” А. не е изразил становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение на като взе предвид изложеното основание за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК, но независимо от процесуалната й редовност не е налице соченото от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното му обжалване
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение като взе предвид изложеното основание за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, приема следното:
Производството по делото е образувано по иск на “З” ООД срещу А. за с. к. и “З” А. за признаване за установено, че имотът в с. К., върху който по искане на касатора е вписана законна ипотека за вземане на А. за с. к. е негова собственост, а не на длъжника й “З” АД. Поради това е поддържал, че е налице недействителност на така вписаната ипотека, тъй като противоречи на чл.168 ЗЗД във вр. с чл.167 и чл.170 ЗЗД. В процесния случай А. е обезпечила свое парично вземане, произтичащо от договори за продажба на дялове от капитала на “З” ЕООД, сключени между М на земеделието и купувача “З” АД. Към момента на сключване на договорите недвижимият имот е бил собственост на “З” ЕООД, но не е било поискано вписване на ипотека, а такова искане е направено едва след 10 години, през м.март 2007 г., когато разпоредбата на чл.25 ЗППДОбП вече е отменена. Върху този имот обаче през 2004 г. е учреден особен залог в полза на “С” ООД, към който залогополучателят пристъпил към принудително изпълнение и от свое име, но за сметка на залогодателя “З” А. /в каквото е преобразувано приватизираното ЕООД) е продал на ищеца процесния имот срещу заплащане на пълната цена на депозитаря. Сделката е оформена по нотариален ред и вписана в Служба по вписванията на 11.10.2004 г., т.е. три години преди молбата на АСлПК за вписване на законна ипотека.
Въззивният съд приел за установени горните факти, като по отношение на достоверността на датата на Протокола на ОС- 10.08.2004 г., обективиращ съгласието на този орган за придобиване на имота счел за доказан факта на съществуването му към 11.10.2004 г., на която дата е изповядана сделката.
По отношение на второто възражение за действителността на тази сделка е прието, че заложният кредитор е продал имота по пазарна цена на ищеца, че от датата на сключване на приватизационния договор са изтекли предвидените в него 5-години ограничителен срок за извършване на разпореждане с имоти от имуществото на приватизираното предприятие, продавач по сделката е заложен кредитор, който не е свързано лице с купувача и със собственика на имота. Въз основа на тези данни съдът е приел, че имотът не е принадлежал на длъжника по приватизационната сделка и поради това вписването на законна ипотека върху процесния имот в полза на А. за с. к. е недействително съгласно разпоредбите на чл.170 във вр. с чл.167 и чл.168 ЗЗД.
Настоящият състав намира, че общо формулираният въпрос за предпоставките, при наличието на които може да се счете, че вписаната законна ипотека е недействителна, без същият да бъде свързан с поставените на разглеждане по конкретно дело проблеми не може да бъде квалифициран като въпрос, който може да обуслови наличие на основание за допускане на касационното обжалване. По смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК наличие на подобно основание може да обуслови само онзи въпрос, който е поставен на разглеждане в конкретния правен спор в рамките на търсената правна защита на конкретно субективно право и от разрешаването на който зависи изхода на правния спор.
Липсата на конкретно формулиран съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен с обжалваното въззивно решение изключва това решение от обсега на касационното обжалване. Независимо от това не е налице и подържаната от касатора допълнителна предпоставка за допускане на касационно обжалване – тази по т. 3 на ал. 1 на чл. 280 ГПК. Каузалното тълкуване от ВКС на правните норми, съдържащи се в чл.168 и 170 ЗЗД би имало значение за правилното приложение на закона, само ако те са неясни, непълни, вътрешно противоречиви.
В конкретния случай не са налице тези предпоставки, което обуславя извод за отсъствието на основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 187 от 29.05.2009 г. на Окръжен съд-Велико Търново.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: