О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 541
София, 17.08. 2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четиринадесети май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 42/2010 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. В. И. , действащ като Е. с фирма “А”-Петрич срещу въззивно решение № 974 от 13.07.2009 г. по гр.д. № 2073/2008 г. на Софийски апелативен съд, с което се оставя в сила решение от 27.06.2008 г. по гр.д. № 259/2007 г. на Благоевградския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от касатора срещу Н. Г. П. иск с правно основание чл.266 ЗЗД за разликата над сумата 5 552 лв. до пълния му предявен размер от 115 538 лв. като неоснователен.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради постановяването му при наличие на всички отменителни основания, визирани в чл.281, т.3 ГПК.
В депозираното съобразно разпоредбата на чл.284, ал.3, т.1 ГПК изложение касаторът обосновава допустимостта на касационното обжалване с недопустимото произнасяне от въззивния съд по ненадлежно упражнено възражение за прихващане, както и с произнасянето по съществения за изхода на спора материалноправен въпрос относно правото на вземане за възнаграждение за извършени, но неактувани строително-монтажни работи, както и на вземането за транспортни разходи, когато то е включено в калкулативната цена на СМР, а не е предмет на отделно договаряне. По посочените въпроси се поддържа наличието на селективния критерий, установен в чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответниците по касация С. С. П. и С. Н. П., конституирани по реда на чл.120 ГПК (отм.) на мястото на починалия в хода на процеса Н. Г. П. изразяват становище за недопустимост на касационното обжалване поради липсата на установените в чл.280, ал.1 ГПК предпоставки.
Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК, но независимо от процесуалната й редовност не е налице соченото в нея основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното му обжалване.
Въззивният съд, за да потвърди отхвърлителната част на обжалваното пред него решение е приел, че по сключения между страните договор за ремонт на обект “К”-гр. Мелник с двустранно съставени протоколи обр.19 са актувани изпълнените на обекта и приети СМР на стойност 96 937 лв., от които ответникът като възложител заплатил 80 000 лв. Изложени са съображения, че ищецът, настоящ касатор не е доказал извършването на включените в посочената сума транспортни разходи в размер на 11 385 лв., поради което приел, че искът е основателен за сумата 5 552 лв., в който размер бил уважен от първоинстанционния съд. Споделени са и изводите му относно неоснователността на възражението за прихващане на ответника с разходите, направени за отстраняване на некачествено изпълнени работи, поради което въззивният съд потвърдил първоинстанционното решение, с което предявения от касатора иск е отхвърлен за разликата над 5 552 лв. до предявения му размер от 115 583 лв.
Неоснователен е доводът на касатора за недопустимост на обжалваното решение поради произнасянето му по ненаделжно заявено възражение за прихващане. Действително въззивният съд се е произнесъл по възражението на ответника по чл.265, ал.1 ЗЗД, обосновано с направени от него разходи за поправка на изпълнени с недостатъци строително-монтажни работи. По своята същност то няма характеристиката на възражение за прихващане, а на възражение срещу съществуването на част или на цялото вземане, предявено с иска на изпълнителя по чл.266 ЗЗД, основано на собствените на възложителя насрещни права по чл.265, ал.1 ЗЗД, водещи до прихващане.
На второ място при предявено възражение за прихващане, правен интерес за обжалване на решението, когато то е отхвърлено има само ответникът. Ищецът няма правен интерес, тъй като в диспозитива липсва произнасяне по него, а на обжалване подлежи решението, но не и мотивите му, които не се ползват със сила на пресъдено според задължителните указания, дадени с т.18 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, запазило действието си и при сегашната правна уредба на гражданския процес.
Като неоснователно се преценява и твърдението на касатора за наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Въпрос за извършени, но неактувани строително-монтажни работи не е обсъждан с обжалваното решение. Този въпрос не е бил предмет на спора, твърдения и доказателства в тази насока отсъстват, което налага извода, че той не само няма отношение към крайния изход на делото, но е и извън предметния обхват на предявения иск. Следователно по отношение на първия от формулираните в изложението въпроси не е налице основната предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, което изключва необходимостта от извършването на преценка за съществуването и на заявения допълнителен критерий за това по чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК.
Изложеното се отнася и до втория поставен от касатора въпрос – този за дължимостта на транспортните разходи, когато те са елемент от анализната, калкулативна цена на договорените строително-монтажни работи. Съществуването на такава договореност подлежи на доказване с всички доказателствени средства. Произнасянето на въззивния съд по поставения въпрос е резултат от преценка на конкретни факти по делото и на доказателствата, ангажирани за тяхното установяване и не може да обуслови извода, че е налице основната предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, а именно разрешеният от въззивния съд материалноправен въпрос да е обусловил правните изводи по предмета на спора.
Изложеното позволява да се обобщи, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не следва да бъде допусната до касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ отделение, Търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 974 от 13.07.2009 г. по гр.д. № 2073/2008 г. на Софийски апелативен съд
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: