О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 525
София, 10.08.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и шести март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 1061/2009 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. “П”, срещу въззивно решение на № 1* от 13.07.2009 г. по гр.д. № 1356/2008 г. на Пловдивския окръжен съд, с което се оставя в сила решение № 129 от 02.01.2008 г. по гр.д. № 2340/2007 г. на Пловдивския районен съд, VІІ гр.с. С последното е уважен предявения от И. С. В. иск срещу касатора за сумата 8 580 лв., представляваща разходи за поправка на изпълнени от касатора с недостатъци СМР по сключен между страните договор от 05.03.1998 г.
В касационната жалба са наведени доводи за постановяване на решението при наличие на всички отменителни основания, визирани в чл.281, т.3 ГПК.
В отговор на постановеното от въззивния съд разпореждане от 25.08.2009 г., с което на касатора са дадени изрични указания „да конкретизира и обоснове касационните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, като посочи и обоснове кой е същественият материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решен от въззивния съд, както и да посочи на коя от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК се позовава” касаторът е депозирал изложение, в което отново е изразил становище за необоснованост на въззивното решение и за противоречието му с материалния и процесуалния закон, като обосновава допустимостта на касационното обжалване с твърдения за наличие на селективните критерии по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, без да сочи кой материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с влязлото в сила решение на Пловдивския районен съд, с което е уважен предявения от ищеца частичен иск и по отношение на който да е налице и приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касация И. С. В. възразява срещу допустимостта на касационното обжалване с отговора, депозиран от процесуалния му представител по реда на чл.287, ал.1 ГПК, като моли да му се присъдят разноски за настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Въззивният съд приел за установено, че ответникът приел да извърши довършителни работи в закупен от ищеца апартамент. С влязло в сила решение последният бил осъден да заплати по частично предявения иск сумата 2 145 лв. на основание чл.265, ал.1, пр.2 ЗЗД. Разрешаването на въпросите относно изпълнените с отклонение в качествено отношение строително-монтажни работи и възникналата в тежест на изпълнителя отговорност да заплати на възложителя необходимите разноски за отстраняване на недостатъците според съда са разрешени със сила на пресъдено нещо, поради което е счетено за недопустимо обсъждането на възражения на ответника, целящи пререшаването на този въпрос. От заключението на изслушаната експертиза се установявало, че стойността на разходите за отстраняване на недостатъците възлизат на 17 238.48 лв., сума, надхвърляща претендираната от ищеца, обуславящо извод за основателност на иска в предявения му размер.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване на атакуваното решение не следва да бъде допуснато.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо само при наличието на предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки, а именно, произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, който е решаван противоречиво от съдилищата или който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В разглеждания случай касаторът не е формулирал какъвто и да е въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд и чието разрешаване по различен начин би обусловило различно решение по спора. С оглед принципът за диспозитивното начало в гражданския процес, съдържащ се в разпоредбата на чл. 6 ГПК, касационният съд не може служебно да извлича този въпрос, което би било в противоречие и с правото на защита на противната страна. При това положение не е установена основната предпоставка за наличието на основание за допускане на касационно обжалване, което не позволява извършването на преценка за съществуването и на заявените допълнителни критерии за това по чл. 280, ал. 1, т.2 и т.3 ГПК.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не следва да бъде допусната до касационно обжалване.
При този резултат и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят разноски по делото в размер на 450 лв.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ отделение, Търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на № 1* от 13.07.2009 г. по гр.д. № 1356/2008 г. на Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА Е. “Пейков-А. Пейков да заплати на И. С. В. разноски за настоящата инстанция в размер на 450 (четиристотин и петдесет) лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: