О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 77
София, 16.08.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и трети април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 1107/2009 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “И”О. срещу въззивно решение № 34 от 05.06.2009 г. по гр.д. № 703/2007 г. на Пловдивския апелативен съд, с което се оставя в сила решение № 127 от 29.03.2007 г. по гр.д. № 230/2004 г. на Хасковския окръжен съд. С последното е уважен частичния иск на касатора за сумата 14 000 лв. като част от вземане с общ размер 800 000 лв., предявен на основание чл. 125, ал. 3 ТЗ против “П” ООД.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради наличие на всички отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложението, депозирано съобразно императивното изискване на чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът обосновава допустимостта на касационното обжалване с произнасянето от въззивния съд по материалноправния въпрос за начина на оценяване на дружествения дял на изключен съдружник, обусловил решаващите му изводи и поради това по отношение на същия счита, че е налице общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. Като допълнителен критерий за селектиране на жалбата сочи визираното в чл.280, ал.1, т.2 ГПК основание – противоречивото разрешаване от съдилищата на повдигнатия от него въпрос, като в подкрепа на твърдението си представя копия от Решение № 1124/14.07.99 г. по гр. д. № 245/98 г. на ВКС V гр. о. и Решение № 82 от 13.02.2006 г. по т.д. № 316/2005 г. на І т.о. на ВКС, с първото от които е прието, че с прекратяване на членството в О. за съдружника възниква правото да търси равностойността на дружествения си дял, който е равен на ликвидационния дял към момента на прекратяване на дружеството, което разрешение според касатора е правилното, докато с второто решение е застъпено становището, че липсва законно изискване стойността на дружествения дял да става на база пазарната цена на активите, в какъвто смисъл е и обжалваното от него въззивно решение.
Ответникът по касация “П” О. не е заявил становище по допустимостта на касационното обжалване по реда на чл. 287, ал. I ГПК.
ВКС състав на II т. о. намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 от ГПК, но е процесуално недопустима поради следните съображения:
Хасковския окръжен съд е сезиран от касатора с иск за 14 000 лв., предявен като частичен за вземане общо в размер на 800 000 лв., представляващо стойността на притежавания от него дружествен дял към момента на изключването му като съдружник в ответното дружество.
Основният спорен въпрос по делото, разискван по делото е този относно начина на определяне размера на дружествения дял, като според Хасковския окръжен съд той следва да бъде оценен по пазарна цена, докато с въззивното решение е застъпено становището, че определянето на дружествения дял в стойностно изражение следва да стане след изготвянето на междинен баланс към датата на прекратяване на членството на съдружника на база активите придобити от дружеството към този момент по балансовата им (историческа) стойност. Различието в изводите на съдилищата по този спорен въпрос не се е отразило върху крайните им изводи относно основателността на предявения частичен иск, като осъдителното решение на първоинстанционния съд е потвърдено със сега обжалвания съдебен акт.
Така формулиран като значим за изхода на спора материалноправен въпрос изключва недопустимостта на въззивното решение като основание, с което да е обусловено искането на касатора за допускане на касационен контрол. При извършената от настоящия състав служебна проверка на обжалвания съдебен акт такава не бе констатирана и с оглед постановения с него благоприятен резултат по предявения от касатора частичен иск се налага извода, че за последния липсва правен интерес от обжалването му. Обстоятелството, че предмет на касационната му жалба са изводите на въззивния съд относно начина на оценяване на дружествен дял при прекратяване на членствено правоотношение на съдружник в О. , рефлектиращ неблагоприятно върху непредявената част от вземането му не обосновава извод за допустимост касационното обжалване, тъй като мотивите на решението не се ползват със сила на пресъдено нещо и не подлежат на отделно обжалване според задължителните указания, дадени с т.18 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, запазило действието си и при сегашната правна уредба на гражданския процес.
Отсъствието на правен интерес като абсолютна процесуална предпоставка от категорията на положителните за упражняване както на правото на иск, така и на правото на обжалване е обстоятелство, което дава основание да се приеме, че подадената касационна жалба е недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима касационната жалба на “И”О. срещу въззивно решение № 34 от 05.06.2009 г. по гр.д. № 703/2007 г. на Пловдивския апелативен съд.
Определението полежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщението до касатора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: