О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 433
София, 06.07.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на пети февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 825/2009 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Лизингова компания “Л” А. срещу решение № 153 от 08.12.2008 г. по гр.д. № 1059/2008 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 13.12.2007 г. по гр.д. № 352/2007 г. на Софийски градски съд. С последното Л. “Л” А. е осъдено да заплати на “Т” А. сумата 35 000 лв. на основание чл.55, ал.1 ЗЗД .
Касаторът поддържа, че поради допуснати нарушения на материалния закон и на съществени процесуални нарушения обжалваното решение е неправилно.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допустимостта на касационното обжалване е обосновано с наличието на селективния критерий по чл.280, ал.1, т.2 ГПК по приложението на чл.90 ЗЗД. Касаторът застъпва тезата, че правото на задържане може да бъде упражнено и при извъндоговорни правоотношения, щом участниците по него имат насрещни вземания и поради това са едновременно длъжници и кредитори един на друг, в който смисъл според него е и даденото с ТР № 37 от 01.03.1967 г. по гр.д. № 9/1967 г. и с Решение № 569 от 23.02.1965 г. по гр.д. № 2586/1965 г., І г.о. разрешение по приложението на чл.90 ЗЗД. Направените в противоречие с цитираните решения изводи на въззивния съд по този въпрос, обусловили отказа му да уважи релевираното от него право на задържане върху присъдената сума до връщането от “Т” А. на издадения в негова полза запис на заповед от 07.10.1997 г. от “В” Пазарджик.
Ответникът по касация “Т” А. оспорва допустимостта на касационното обжалване по съображения, изложени в депозирания по реда на чл.287, ал.1 ГПК отговор.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното основание за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК, но независимо от процесуалната й редовност не е налице соченото от касатора основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационното му обжалване.
Предмет на спора е връщането на сумата 35 000 лв., представляваща хонорар за а. , върху която, както и върху сума от 40 849 лв. е наложен запор върху сметката на “Т” А. в БНБ като обезпечение на предявения от Лизингова компания “Л” А. иск срещу Банката. С платежно нареждане БНБ превела по сметка на СИС запорираната сума, вкл. и тази за хонорара, която сума постъпила в патримониума на Лизинговата къща.
С решение на СГС в производство по чл.332 ГПК (отм.) частично са отменени действията на СИС по налагане на запора поради липса на изпълняемо право – дължимо възнаграждение за адвокат.
При така възприетата фактическа обстановка първоинстанцонният съд счел за основателен предявения от “Т” А. иск за връщане на адвокатския хонорар като получен на отпаднало основание от Л. “Л” АД.
За първи път пред въззивната инстанция касаторът релевирал възражение за задържане върху подлежащата на връщане от него сума до връщането на запис на заповед с издател “В” А. и авалиран от “В”, поемател по който е ФК “Л” АД. Въззивният съд приел, че представената покана за доброволно предаване на оригинала на ценната книга не доказва вземане на касатора, установено в отделно исково производство и с оглед ТР № 1/2001 г. е прието, че е недопустимо да се прави възражение за задържане за пръв път пред въззивната инстанция, като отделно от това е посочено и отсъствието на конекситет между вземането на ищеца на извъндоговорно основание и евентуалното вземане на ответника за предаване на ценната книга.
Настоящият съдебен състав намира, че поставеният в изложението материалноправен въпрос е от решаващо значение за изхода на конкретното дело, тъй като изводите на въззивния съд относно отсъствието на предпоставките за уважаване на правото на задържане са обусловили крайния изход на делото.
Наличието на основната предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК обаче не обосновава извод за допустимост на касационно обжалване на постановения от него съдебен акт поради отсъствието на твърдяното от касатора противоречие с цитираните решения на Върховния съд по приложението на чл.90 ЗЗД.
Заявените с възражението права на касатора произтичат от извършено от “Т” А. прихващане на свое парично задължение към него с вземането си по джиросания му от последния запис на заповед, съдебно признато по реда на чл.221, ал.2 ГПК (отм.) с влязло в сила решение от 09.03.2003 г. по гр.д. № 1322/2002 г. на Софийски градски съд, потвърдено с Решение № 992 от 02.02.2006 г. по т.д. № 236/2005 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. Обстоятелството, че претендираната от “Т” А. сума, предмет на настоящия правен спор съставлява недължимо платено от нея възнаграждение на процесуалния представител на касатора по цитираното по-горе дело не дава основание да се счете, че се касае до две насрещни задължения, доколкото те произтичат от различни правоотношения.
Вярно е, че правото на задържане може да бъде упражнено и при извъндоговорни правоотношения, но когато вземанията произтичат от различен фактически състав, както е в разглеждания случай, следва да се приеме, че отсъства основната предпоставка за упражняване правото на възражение по чл.90, ал.1 ЗЗД, тъй като не се касае до насрещни вземания, съставляващи част от съдържанието на двустранно правоотношение. Липсата на конекситет между тях изключва възможността за едновременното им изпълнение, предвидена в чл.90 ЗЗД, по който основен въпрос липсва противоречие между даденото от въззивния съд разрешение и цитираните от касатора решения, с които е застъпено становището, че едновременност на изпълнението е допустимо само при насрещни задължения, произтичащи от едно и също правоотношение.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 153
от 08.12.2008 г. по гр.д. № 1059/2008 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: