О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 347
София, 11.06.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 861/2009 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Д” О. срещу решение № 134 от 10.06.2009 г. по гр.д. № 245/2009 г. на Пловдивския апелативен съд. С въззивното решение се оставя в сила решение № 611 от 22.12.2009 г. по т.д. № 501/2008 г. на Пловдивския окръжен съд, с което касаторът е осъден да заплати на “С” А. сумата 29 290.80 лв., дължима по силата споразумение от 16.06.2006 г. за поддържане на общата инфраструктура на к.к.”С” за 2006 г., както и обезщетение за забавата й за периода 20.08.2006 г. до 19.12.2007 г.
В касационната жалба се поддържат доводи за неправилно приложение на материалния закон и за допуснати съществени процесуални нарушения /чл.281, т.3 ГПК./
В изложението си съобразно императивното правило на чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване, обосновано с наличието и на трите основания, визирани в чл.280, ал.1 ГПК. Поддържа се, че съдът неправилно е счел за доказано изпълнението на задължението на ищеца за извършени от него услуги във връзка с поддържане на инфраструктурата единствено въз основа на издадени и осчетоводени в счетоводствата на дружествата фактури. Касаторът счита, че произнасянето на въззивната инстанция по този въпрос противоречи на решение № 145 от 01.04.2009 г. по т.д. № 609/2008 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е прието, че фактурата не удостоверява действителна доставка на фактурираните с нея стоки. Счита, че с произнасянето по този въпрос Върховният касационен съд ще уеднакви практиката на съдилищата.
Ответникът по касация “С” А. не е изразил становище по допустимостта на касационното обжалване и по основателността на наведените с касационна жалба отменителни основания.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК, но независимо от процесуалната й редовност не са налице сочените от касатора основания по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационното му обжалване.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните е подписано споразумение от 16.06.2006 г., в което са установени задълженията между страните – “С” А. като собственик на изградената в комплекса инфраструктура се задължава да извършва и предоставя за ползване комплекс услуги, необходими за предлагания от касатора туристически продукт срещу задължението на последния да заплати в сроковете по споразумението сумата 29 290. 80 лв. Въз основа на записванията в счетоводствата на двете дружества, които са осчетоводили издадените от изпълнителя фактури съдът приел, че предявеният иск е доказан по своето основание и размер, непълнотата на доказателствата, ако е налице такава се дължи на небрежното процесуално поведение на настоящия касатор, който не е поискал събирането на каквито и да доказателства в цялото производство пред първоинстанционния съд, а поисканите такива пред въззивната инстанция са недопустими с оглед на съдържащата се забрана в чл.266 ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Вярно е, че съдебната практика е последователна в разбирането си, че фактурата не е основание за плащане, основанието е извършването на нематериалната престация, а фактурата само удостоверява този факт. В конкретния случай при отсъствието на клауза в споразумението за начина на приемане на престирана от ищеца услуга в договорения размер, както и на съставени двустранни констативни протоколи, установяващи резултатите от извършени от ответника проверки за спазване на задълженията на ищеца, каквото право е установено в негова полза в т.5., ал.2 следва да се приеме, че решаващите правни изводи на въззивния съд не са обусловени от наличието на издадени от ищеца фактури, а от факта на осчетоводяването им в счетоводствата на двете дружества, вкл. и в това на касатора. Изложеното позволява да се приеме, че по отношение на поставения от него въпрос не е налице основното изискване на чл.280, ал.1 ГПК. Ето защо същият не може да обоснове допустимост на касационното обжалване и поради това по отношение на него не следва да се преценяват критериите за селекция по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не следва да бъде допусната до касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ отделение, Търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 134 от 10.06.2009 г. по гр.д. № 245/2009 г. на Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: