О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N455
София,16.07. 2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тринадесети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 618/2009 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗК “Б” АД срещу решение № 193 от 19.03.2009 г. по гр.д. № 2462/2008 г. на Софийски апелативен съд, с което е отмемено изцяло решение № 78 от 17.07.2008 г. по гр.д. № 2884/2007 г. на Софийски градски съд и вместо него е постановено друго, с което е уважен предявения от С. Й. Б. срещу ЗК “Б” АД иск с правно основание чл.226, ал.1 от Кодекса за застраховането за сумата 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както и кумулативно съединения иск по чл.86 ЗЗ. в размер на 2 700 лв.
В касационната жалба се поддържат доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон, като се иска отмяната му.
В изложението, депозираното съобразно императивното изискване на чл.284, ал.3, т.1 ГПК, допустимостта на касационното обжалване е обоснована с наличието на приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК поради произнасянето от въззивния по материалноправния въпрос относно действителността на неподписан от застрахователя договор, разрешаван противоречиво от съдилищата – Решение № 125 от 24.02.2006 г. по т.д. № 370/2005 г., ВКС, І т.о. и Определение № 417 от 14.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 104/2009 г., ІІ т.о., постановено по реда на чл.288 ГПК, като наред с това поддържа, че произнасянето от касационната инстанция по този въпрос ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касация С. Й. Б. по реда на чл.287, ал.1 ГПК възразява срещу допустимостта на касационното обжалване, както и срещу основателността на наведеното от касатора отменително основание по чл.281, т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение на като взе предвид изложеното основание за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК, но независимо от процесуалната й редовност не са налице сочените от касатора основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационното му обжалване.
Спорът пред въззивната инстанция се е концентрирал върху въпроса валиден ли е застрахователния договор с оглед липсата на подпис на застрахователя върху полицата, но с поставен върху нея печат на ТД.
Пред СГС възражение в тази насока не е било повдигнато, като защитната позиция на представителя на касатора се е свела до установяване на съпричиняване. С решението си първоинстанционният съд, като се позовал на липсата на подпис приел, че не е възникнало валидно застрахователно правоотношение между деликвента и застрахователя и отхвърлил предявения срещу последния иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ.
С обжалваното решение, за да счете иска за основателен, въззивният съд се позовал на представеното пред него удостоверение и справка от Гаранционния фонд, удостоверяващи, че в изпълнение на вмененото му с чл.292, ал.3 КЗ задължение касаторът е регистрирал в Информационния му център застрахователната полица за процесния автомобил, подробно инвидидуализиран чрез номер на рама и други идентификационни белези. Въз основа на това приел, че между застрахователя и виновния водач е възникнало валидно застрахователно правоотношение по договор, сключен в предвидената в чл.184, ал.3 КЗ форма, независимо че представената по делото полица в копие не съдържа подпис, а само печат на застрахователя. Така направения извод е направен в съответствие с чл.184, ал.1, изр.3 ЗК, според който застрахователят задължително издава застрахователно удостоверение, сертификат или друг писмен документ, удостоверяващ сключен застрахователен договор, когато това е предвидено в закон, а такова изискване несъмнено се съдържа в посочената от въззивния съд разпоредба на чл.292, ал.3 ЗК, както и в чл.295, ал.7 ЗК, според който документите, изготвени от фонда въз основа на данните от Информационния център, до доказване на противното, удостоверяват застрахователя и номера на договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Настоящият състав приема, че поставеният от касатора материалноправен въпрос е обусловил крайния правен резултат по спора и попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК. По отношение на него обаче не са налице сочените в изложението допълнителни предпоставки по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за селектиране на касационната жалба.
Неоснователно е поддържаното от касатора противоречие между даденото от въззивния съд разрешение по същественият за делото въпрос и цитираните от него съдебни актове, които касаят други хипотези. Решение № 125 от 24.02.2006 г. по т.д. № 370/2005 г., ВКС, І т.о., с което е коментирано колективното упражнявана на представителна власт при сключване на застрахователния договор, е неотносимо към настоящия спор, а с Определение № 417 от 14.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 104/2009 г., ІІ т.о. касационната инстанция се е произнесла по спор относно валидността на неподписан от застрахователя договор, преценявана обаче в съответствие с действащите към момента на възникване на спорните правоотношения разпоредби на Търговския закон, т.е. при различна от сегашната правна уредба.
Като неоснователно се преценява и твърдението за наличието на приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Приложената от въззивния съд правна норма, установена в чл.184, ал.1 от Кодекса за застраховането не е неясна или непълна и да се налага по пътя на тълкуването да се изясни съдържанието й, което би имало значение за развитието на правото.
В обобщение настоящият състав приема, че не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 193 от 19.03.2009 г. по гр.д. № 2462/2008 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: