О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 276
София, 17.05. 2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на пети март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 926/2009 година
Производство по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Й. Р. С. и П. М. Б. срещу решение № 59 от 01.07.2009 г. по т.д. № 10/2008 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 107 от 23.11.2007 г. по т.д. № 72/2007 г. на Смолянския окръжен съд. С обжалваната част на това решение частично е отхвърлен предявения от касаторите иск по чл.74 ТЗ за отмяна на решения на акционерите на “С” АД, гр. Д., приети на проведено на 04.06.2007 г. Общо събрание.
В касационната жалба се излагат съображения за наличието на всички визирани в чл.281, т.3 ГПК основания за касиране на въззивното решение като неправилно.
Ответната по касация страна “С” АД не е оспорила по реда на чл.278 ГПК допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК, но независимо от процесуалната й допустимост не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Производството по делото е образувано по иск на касаторите за отмяна по реда на чл.74 ТЗ на решения на ОС на акционерите на “С” АД, проведено през м.юни 2007 г., с които е приет доклад за дейността на дружеството за 2005 г. и годишен финансов отчет, за увеличаване на капитала чрез издаване на нови акции под условие същите да бъдат записани на “С” ООД след заплащане на емисионната им стойност. Твърденията им за нарушаване на закона при приемане на решенията се свеждат до приемане на доклад за 2005 г. след повече от една година след приключването й в нарушение на чл.222 ТЗ, че докладът е изготвен от лице, което не е избрано за експерт счетоводител, че ГФО не е изготвен съобразно изискванията на ЗСч и не отразявал реалното финансово и имуществено състояние на дружеството и отчетения финансов резултат и поради това според тях новите акции не били еквивалентни на притежаваните преди това акции.
В обжалваното решение въззивният съд изложил подробни съображения по всички оплаквания, като е застъпил становището, че нормата на чл.222 ТЗ, касаеща срока за провеждане ОСА за приемане на годишния доклад е диспозитивна, че и миноритарните акционери са могли да искат свикването му, което ищците не са сторили в случая, че ГФО е вписан от регистърния съд, че експертът е избран от ОС, макар и през следващата година, но преди да се изготви доклада, че ГФО е съобразен с изискванията на счетоводните стандарти и ЗСч, което предвижда препоръчителен и алтернативен подход при оценяване на имуществото, че ЗСч, предвиждащ извършване на преоценка всяка година е отменен и по новия закон няма такова изискване, който дава възможност на самото ТД да избере единия от тях – първия по придобивна стойност, намалена с амортизациите, а вторият чрез преоценъчна стойност, като изборът на подходът е предоставен на ръководството на самото ТД.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите поддържат, че е налице произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен въпрос, по отношение на който е налице приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, без да сочат кой е този въпрос. Нещо повече, в изложението си касаторите отново коментират нзаконосъобразността на решението, като изтъкват, че съдът е обсъждал обусловеността на вземането на различни решения и как се отразявала законосъобразността на едно решение на ОС на последвалите ги решения, при положение, че те са взети на едно и също Общо събрание. Пренебрегната според тях била и необходимостта от приемане на ГФО и неговото публикуване преди вземането на решение за каквато и да е била промяна на капитала на дружеството поради наличието на обуславяща връзка между тях, въпреки отсъствието на подобно твърдение в исковата им молба. Или в заключение се налага извода, че освен интерпретация на фактите по делото, в изложението на касаторите не е посочен конкретен въпрос по приложението на материална или процесуална правна норма, по отношение на който да е налице соченият от тях селективен критерий по чл.280, ал.3 ГПК. Поради отсъствието на основната и допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК настоящият състав приема за неоснователно искането за допускане на касационно обжалване на съдебния акт на Пловдивския апелативен съд и същото следва да се остави без уважение.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 59 от 01.07.2009 г. по т.д. № 10/2008 г. на Пловдивския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: