Р Е Ш Е Н И Е
№. 135
София, 08.12.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря Лилия Златкова
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 88/2009 година.
Производство по чл.290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. И. Н. срещу решение № 81 от 21.10.2008 г.(погрешно посочена 2007 г.), постановено по гр.д. №127/2008 г. на Бургаския апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 90 от 09.05.2008 г. по гр.д. № 581/2007 г. на Бургаския окръжен съд, с което е уважен иск за прогласяване недействителността на публична продан поради наршаване на чл.379 ГПК (отм.).
Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК за отмяната му. Счита, че е недопустимо извършеното от въззивния съд разширително тълкуване на чл.185 ЗЗД като норма с изчерпателно изброяване на лицата, до които се отнася забраната да бъдат купувачи на определени вещи, поради което моли да се касира обжалваното от него решение.
Ответниците по касация В. П. Г., Р. Г. Г. и К. Р. Г. не са изразили становище по касационната жалба.
С определение 303 от 08.06.2009 г. касационният контрол е допуснат поради наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – липсата на съдебна практика по същественият процесуалноправен въпрос относно вида на нормата на чл.185 ЗЗД с оглед на правно-логическото й съдържание и за допустимостта на правоприлагането й по аналогия по отношение на лица, извън посочените в нея.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на
Второ отделение, търговска колегия, като прецени данните по елото с оглед аявените касационни онования и съобрази правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:
С обжалваното решение № 81 от 21.10.2008 г.(погрешно посочена 2007 г.), постановено по гр.д. №127/2008 г. на Бургаския апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 90 от 09.05.2008 г. по гр.д. № 581/2007 г. на Бургаския окръжен съд. С това решение по иск на В. П. Г., Р. Г. Г. и К. Р. Г. с правно основание чл.97, ал.1 във вр. с чл.379, ал.1 ГПК (отм.) във вр. с чл.185 ЗЗД е призната за недействителна по отношение на настоящия касатор извършената по изп.д. № 12/2006 г. по описа на ЧСИ с рег. № 709 публична продажба и е отменен Протокол за обявяване на постъпили наддавателни предложения и на купувач от 11.08.2006 г. на апартамент “Б” със застроена площ 89 кв.м., находящ се в гр. Б., ул.”И” № 75, заедно със склад № 10 с площ 7,66 кв.м.и със съответните общи части от сградата, както и гараж № 2 със застроена площ 20 кв.м.
За да остави в сила решението на първоинстанционния съд, въззивната инстанция приела от фактическа страна, че купувачът на процесния недвижим имот и ответник по иска, а сега касатор, в качеството си на юрисконсулт на взискателя е извършвал от името на работодателя си всички процесуални действия през периода от обявяването до приключването на публичната продан. За да счете извършената продан за недействителна, въззивният съд приел, че въпреки изчерпателнотото изброяване на лицата, до които се отнася забраната на чл.185 ЗЗД, по аналогия същата следва да се отнесе и до юрисконсулта на дружеството-взискател, доколкото изпълняваната от него работа е идентична с тази, която изпълнява адвокатът, като според изложеното в съобразителната част на решението разликата е само във вида на договора, на основание на който се осъществяват процесуалните действия.
Касационната жалба е основателна.
В обективното ни право съществуват законни ограничения за купуване на някои имоти, продиктувани от специален обществен интерес, които са такива не само при обикновените покупко-продажби, но и при принудителната продажба. Съгласно разпоредбата на чл. 379, ал. 1 ГПК (отм.), аналогичен на чл.490 от сега действащия ГПК, в наддаването нямат право да вземат участие длъжникът, неговият законен представител, длъжностните лица от канцеларията на държавния или частния съдебен изпълнител, както и лицата, посочени в чл. 185 ЗЗД, а ако имотът е купен от лице, което е нямало право да наддава, проданта е недействителна, съгласно ал. 2 на същия текст. От гледна точка на правно логическото им съдържание, цитираните разпоредби имат забранителен характер, създаващи за посочените в тях лица задължение за въздържане от извършване на визираните в тях правни действия.
От този им характер следва, че нормата на чл.185 ЗЗД не може да бъде тълкувана разширително, а трябва да засяга текста само в приложното му поле така, както то изчерпателно е очертано от законодателя. Тълкуването трябва да разкрива само действителната му воля и затова е недопустимо чрез него да се придава такъв смисъл на ограничението, който да надхвърля смисъла и съдържанието на нормата, в която то се съдържа. А несъмнено е, че смисълът на ограничението, предмет на тълкуване на нормата на чл.379 ГПК (отм.) е публичната продан да се извърши в обстановка, чужда на съмнения за безпристрастието на съдебния изпълнител и за лична заинтерисованост на съдебните органи при наддаването за имоти, намиращи се в района на съда, където те се числят или във ведомството, на който действат. Несъмнено е, че такава зависимост не е налице по отношение на юрисконсулта на която и да е от страните в изпълнителния процес поради липса на служебна обвързаност с органите, визирани в чл.185, ал.2 ЗЗД.
Изложеното позволява да се обобщи, че на поставения въпрос може ли по пътя на тълкуването на нормата на чл.185 ЗЗД да се приеме, че нейни адресати могат да бъдат и лица, извън посочените в нея отговорът следва да бъде отрицателен. Обсъжданата норма установява едно изключение от общото правило за равнопоставеност на отделните субекти в придобиването на собственост чрез участието им в гражданския оборот. Касае се до забранителна правна норма, която не може да бъде тълкувана разширително и прилагана по аналогия по отношение на лица, непосочени от закона. Като е приел, че участието на касатора в качеството на юрисконсулт на взискателя е основание за прогласяване недействителността на извършената публична продан, въззивният съд неправилно е приложил материалния закон, което налага постановеното от него решение да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли предявения срещу касатора иск.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК на касатора следва да се присъдят разноските, направени пред всички инстанции в размер на 3 863 лв., удостоверени с посочените в списъка по чл.80 ГПК документи.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № № 81 от 21.10.2008 г.(погрешно посочена 2007 г.), постановено по гр.д. №127/2008 г. на Бургаския апелативен съд, както и оставеното с него в сила решение 90 от 09.05.2008 г. по гр.д. № 581/2007 г. на Бургаския окръжен съ и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на В. П. Г., Р. Г. Г. и К. Р. Г. срещу Д. И. Н. с правно основание чл.97, ал.1 във вр. с чл.379, ал.1 ГПК (отм.) във вр. с чл.185, ал.2 ЗЗД за признаване за недействителна по отношение на Д. И. Н. извършената по изп.д. № 12/2006 г. по описа на ЧСИ с рег. № 709 публична продажба и е отменен Протокол за обявяване на постъпили наддавателни предложения и на купувач от 11.08.2006 г. на апартамент “Б” със застроена площ 89 кв.м., находящ се в гр. Б., ул.”И” № 75, заедно със склад № 10 с площ 7,66 кв.м.и със съответните общи части от сградата, както и гараж № 2 със застроена площ 20 кв.м.
ОСЪЖДА В. П. Г., Р. Г. Г. и К. Р. Г. да заплатят на Д. И. Н. направените по делото разноски в размер на 3 863 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: