О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 468
София, 20.07.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на петнадесети януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 751/2009 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “А” Е. срещу решение от 27.04.2009 г. по гр.д. № 84/2009 г. на Монтанския окръжен съд, с което се оставя в сила решение от 19.01.2009 г. по гр.д. № 168/2008 г. на Берковския районен съд. С последното е уважен предявения от О. А. Ц. иск срещу касатора за заплащане на обезщетение за прекратяване на договор за управлението на ТД от 08.07.2003 г. в размер на 2 045.48 лв., както и обезщетение за забава в размер на 406.03 лв.
В касационната жалба са развити доводи за недопустимост на въззивното решение поради постановяването му срещу ненадлежна в процеса страна.
Ответникът по касация О. А. Ц. не е възразил по реда на чл.287, ал.1 ГПК срещу допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК, но независимо от процесуалната й допустимост не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК – основна и допълнителни за допускане на касационно обжалване.
За да уважи предявения срещу касатора иск, въззивният съд е приел, че сключеният с ищеца договор за управление на ответното търговско дружество е прекратен без предизвестие от Съвета на директорите на “П” Е. , упражняващо правата на едноличния собственик на капитала, поради което за него е възникнало правото да получи обезщетението, предвидено в б.”б” на т.8.1 от същия. Изложени са съображения, че разпоредбите на ПРУПДТДДДУК и на ТЗ, които уреждат само компетентността и процедурата по сключването са неприложими към този вид договор, който по правната си природа е договор за поръчка.
В Изложението по чл.280, ал.3, т.1 ГПК касаторът повдига въпросът за приложението на цитираните от въззивния съд нормативни актове, като поддържа, че не е процесуалноправно легитимиран по предявения иск, ответник по който според него следва да бъде “П” Е. , упражняващо правата на едноличния собственик на капитала.
По така формулирания въпрос, имащ характеристиката на обуславящ по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК има противоречиви решения, постановени при действието на ГПК-1952 г. – Решение № 1527/9.10.2002 г. по гр. д. № 37/2002 г. на V г. о. на ВКС; Решение № 1338/11.10.2002 г. по гр. д. № 2186/2001 г. на V г. о. на ВКС. Това налага допускането на касационен контрол върху въззивното решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 27.04.2009 г. по гр.д. № 84/2009 г. на Монтанския окръжен съд.
УКАЗВА на касатора “А” ЕАД Б. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 67,00 лв., като му се съобщи, че в противен случай производството ще бъде прекратено.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: