Р Е Ш Е Н И Е
№ 180
София, 21.06.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря Лилия Златкова
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 208/2009 г.
Производство по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “П” АД, гр. Р. срещу решение № 259 от 30.10.2008 г., постановено по гр.д. №460/2006 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 13.07.2006 г. по т.д. № 128/2005 г. на Русенския окръжен съд. С последното “П” АД е осъдено да заплати на “П” Е. главница 78 546.12 лв., представляваща цена за предоставени му пристанищни услуги за периода м.юни 2004 г. – м.март 2005 г.
В касационната жалба се навеждат доводи за постановяване на въззивното решение в нарушение на материалния закон и на съществени процесуални правила.
Ответната по касационната жалба страна “П” Е. изразява становище за неоснователност на наведените с нея отменителни основания и моли за оставяне в сила на въззивното решение.
С определение № 305 от 09.06.2009 г. на ВКС, ІІ т.о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по повдигнатите от касатора въпроси относно юридическия факт, от който възникват договорните правоотношения между пристанищния оператор и потребителя на услугата ползване на брегови фериботен терминал (фериботно гнездо) за приставане на фериботна платформа; съставлява ли ползването на фериботното гнездо пристанищна услуга по смисъла на чл.116 от Закона за морското пространство, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (ЗМПВВППРБ), или е посещение на пристанището за обществен транспорт (със статут на публична държавна собственост) за снабдяване на фериботната платформа с гориво, вода, провизии и други, за което съгласно Тарифа № 5 за таксите, събирани в системата на Министерството на транспорта се дължи предвидената в чл.64г, ал.2 корабна такса.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите във връзка с инвокираните оплаквания и провери правилността на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.290 ГПК приема следното:
С обжалваното решение въззивният приел, че ищецът има качеството на пристанищен оператор и като се позовал на издадената му регистрация с удостоверение от 2001 г. и вписването му в специалния регистър за пристанищни оператори заключил, че въз основа на посочените удостоверения са възникнали договорните правоотношение между страните. Счетено е, че за всяко едно от приставанията на фериботната платформа “Б”, собственост на касатора последният дължи на ищеца цена в размер на 33 щ.д., в т.ч.10 щ.д. корабна такса и 23 щ.д. за пристанищна услуга, която според съда е понастоящем определената от администрацията на ищеца, че тя е правилна, цена отговаряща на международните и вътрешните правни норми. Въз основа на това е направен извода, че искът за заплащане на цената за приставанията, изразяващи се в ползването и престояването от фериботната платформа на фериботното гнездо през периода м.юни 2004 г. – м.март 2005 г е основателен, за което сочело и частичното плащане от касатора по една от фактурите.
Касационната жалба е частично основателна.
С влязло в сила решение № 294 от 20.10.2005 г. по гр.д. № 290/2005 г. Великотърновският апелативен съд отхвърлил предявения от “П” Е. иск срещу “П” ЕАД за заплащане на едностранно определената от ищеца цена в размер на левовата равностойност на 35 щ.д. за всяко едно приставане във фериботното му гнездо на фериботна платформа (ФП) “Б”, собственост на ответника през периода м.февруари 1999 г. до 30.11.1999 г., включваща корабна такса 12 щ.д и пристанищна услуга в размер на 23 щ.д. Решаващите изводи на съда са основани на Приемателно-предавателен протокол от 11.12.1997 г., съставен в изпълнение на Заповед № РД 14-23/12.02.1997 г. на министъра на транспорта за изваждане на брегови фериботен терминал (фериботно гнездо) от капитала на “П” ЕАД и прехвърлянето му в капитала на “П” Е. , с който протокол страните по него се споразумели относно цената, дължима от “П” ЕАД за всяко едно приставане на фериботната му платформа на “П” Е. , възлизаща в размер на левовата равностойност на 23 щ.д., определена от тях като “корабна такса”. Като се позовал на нормата на чл.20а ЗЗД, въззивният съд приел, че това споразумение има силата на закон за страните, които са го подписали и то не може да бъде изменяно едностранно, както е подходило ищцовото дружество, определяйки с утвърдена от управителя му Тарифа цена за пристанищна услуга в размер на 23 щ.д. за приставане наред с дължимата корабна такса от 12 щ.д. или общо в размер на левовата равностойност на 35 щ.д. С Решение № 526 от 15.08.2006 г. по т.д. № 1110/2005 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. решението на въззивния съд е оставено в сила.
Предмет на настоящият спор е претенцията на “П” Е. за заплащане от “П” АД на цената на предоставена от него пристанищна услуга – левовата равностойност на 35 евро за всяко едно приставане във фериботното му гнездо на ФП “Б” през периода м.юни 2004 г. до м.март 2005 г.
Процесната услуга е извършена при действието на Закона за морското пространство, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България – (ДВ, бр. 12 от 11.02.2000 год.) и според касатора в разрез с разпоредбите му въззивният съд е приел, че на “П” Е. е бил предоставен “достъп до пазара на пристанищните услуги”, респ. че има статут на “пристанищен оператор” по смисъла на чл.117а, като същевременно навежда и довод, че по аргумент от чл.116 ЗМПВВППРБ ползването на фериботния терминал няма характера на пристанищна услуга, която да се изпълнява от пристанищен оператор.
І. Становището на касатора, че ответното търговско дружество не се легитимира през процесния период като пристанищен оператор, тъй като не е представил договор за извършване на пристанищни услуги по чл.116, ал.1 и на дейности по чл.116а, ал.1 ЗМПВВППРБ с Министъра на транспорта съгласно изискването на § 74, ал.3 от ПЗР на ЗИД на ЗМПВВППРБ не намира законова опора. До влизането му в сила ( ДВ. бр.24 от 2004 г.) посочените дейности се извършват от специализирани пристанищни оператори – еднолични търговски дружества с държавно имущество ( чл.115, чл.117, ал.1 и § 2, т.23 от ДР на ЗМПВВППРБ).
Съгласно чл. 103а, ал.1 ЗМПВВППРБ (Нов – ДВ, бр. 24 от 2004 г.) и приложение № 1, към което разпоредбата му препраща, П. В. е пристанище за обществен транспорт с национално значение. Безспорно е по делото, че към датата на влизане в сила на ЗМПВВППРБ пристанищните съоръжения, вкл. и фериботният комплекс, както и пристанищната инфраструктура като дълготрайни активи са се намирали в патримонума на “П” Е. и като такива са формирали част от неговия капитал. Вярно е, че с чл.106 ЗМПВВППРБ в редакцията преди изменението му (ДВ. бр.23 от 2004 г.), законодателят е обявил тези обекти за публична държавна собственост. За преминаването им в патримониума на държавата като субект, упражняващ властнически правомощия законодателят изрично е предвидил в § 4, ал.1 и 2 (отм.) ЗМПВВППРБ процедура, според която Министърът на транспорта и съобщенията, упражняващ правото на собственост на държавата в търговските дружества с държавно имущество следва да предприеме действия по изваждане на въпросните обекти от имуществата им и по намаляването на техния капитал.
Следователно промяната в характера на собствеността на обектите по чл.107 ЗМПВВППРБ не настъпва ex lege, а едва с вписване на решението на принципала за намаляване капитала на едноличното търговско дружество с държавно имущество в търговския регистър (чл. 231, ал. 3 от ТЗ в редакцията му действала през процесния период). Аргумент в подкрепа на този извод е и приетият със ЗИД на ЗМПВВППРБ (ДВ, бр.23 от 23.03.2004 г.) § 74, ал.1 и 2 от ПЗР, в който отново е предвидено провеждането на процедура по промяна на титуляра на собственост на обектите по чл.106, ал.1 ЗМПВВППРБ, очевидно по съображения, че регламентираната с § 4 от ПЗР на ЗМПВВППРБ предходна процедура не е била извършена и чрез повторното й въвеждане законодателят е преуредил преминаването на въпросните обекти в патримониума на държавата.
Съгласно § 74, ал.3 от ПЗР на ЗИДЗМПВВППРБ министърът на транспорта и съобщенията сключва договори с едноличните търговски дружества за извършване на пристанищни услуги по чл. 116, ал. 1 и на дейности по чл. 116а, ал. 1, които са срочни и имат действие до сключване по предвидения от закона ред на договори за извършване на пристанищни услуги и дейности или концесия със спечелил конкурс оператор. Следва да се изтъкне, че Раздел VІІІ “Достъп до пазара на пристанищни услуги” на Глава четвърта “Пристанища”е създадена именно със ЗИД на ЗМПВВППРБ (ДВ, бр.23 от 23.03.2004 г.), с който е приет и цитираният § 74, ал.3 от с.з. Изложеното налага извода, че до вписване на решението за намаляване на капитала на “П” Е. в търговския регистър, което според приложеното писмо на Министерството на транспорта с изх. № 09-09-1/13.05.2008 г. е извършено с Решение № 50 от 17.01.2005 г. по ф.д. № 15/1994 г. на Видинския окръжен съд, не е било налице законово основание за сключване на договор между “П” Е. и министъра на транспорта и съобщенията за извършване на пристанищните услуги и дейности по чл.116 и чл.116а ЗМПВВППРБ.
Въз основа на Заповед № РД-09-32/14.10.2005 г. на изпълнителния директор на ИА “П” “П” Е. , първоначално регистрирано на 24.07.2001 г. като пристанищно предприятие в Регистъра на пристанищните оператори в Република България, служебно е било пререгистрирано на датата, на която е издадена заповедта. Следователно през периода 24.07.2001 г. до 14.10.2005 г., включващ исковия период, търговското дружество е притежавало качеството на пристанищен оператор и правото да предоставя пристанищни услуги на П. – В.
ІІ. С разпоредбата на чл.103, ал.1 ЗМПВВППРБ (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2004 г.) като пристанище за обществен транспорт се дефинира всяко пристанище, в което се извършват срещу заплащане пристанищни услуги и други съпътстващи дейности от/на кораби и сухоземни транспортни средства, което е достъпно без ограничение за всички кораби и товари.
Видовете пристанищни услуги, предоставяни от пристанищния оператор са посочени в чл.116 ЗМПВВППРБ, които с ал.3 са диференцирани в зависимост от това дали за тяхното извършване е необходимо ползване на пристанищна територия и/или на пристанищни съоръжения или не.
“П” Е. в качеството си на пристанищен оператор предоставя ползването на терминал на П. В. на предприятията, извършващи фериботни превози и имащи достъп до пристанището по смисъла на чл.114, т.8 ЗМПВВППРБ. За осъществяване на тази дейност в акваторията на пристанището е изградено специално брегово съоръжение за приставане на платформите – брегови фериботен терминал (фериботно гнездо). Фериботното гнездо е пристанищно съоръжение, елемент от пристанищната инфраструктура, трайно прикрепено към терена на пристанището. За функционирането му в съответствие с изискванията за експлоатационна годност на пристанищата, установени с отменената, но в сила през процесния период Наредба № 9 от 23.05.2001 г., пристанищният оператор извършва непосредствени производствени разходи, които не се покриват от събираните от ИА “П” държавни такси по Тарифа № 5/200 г. на МТС (Обн. ДВ, бр.41/2000 г.). Последните постъпват в държавния бюджет и са предназначени за финансиране на дейностите по поддържане и развитие на пристанищата за обществен транспорт, но не и на дейностите по експлоатацията им.
Фериботната платформа “Б”, собственост на “П” АД извършва превоз на пътници и превозни средства по релацията В. К. В. , която на П. В. пристава на специално изграденото фериботно гнездо. В тази връзка се поставя въпроса съставлява ли обслужването й пристанищна услуга по смисъла на чл.116, ал.1, т.3 ЗМПВВППРБ или е ползване на кей, респ. на понтон, за което се дължи държавната такса, установена в Тарифа № 5 за таксите, събирани в системата на министерството на транспорта и съобщенията.
Договорът за услуга няма законова дефиниция. В правната доктрина той се определя като съглашение, което има за предмет извършването на определена дейност срещу задължението на насрещната страна да заплати възнаграждение. Макар и да разкрива белези, сходни с тези на договора за изработка, съдържанието на последния не се припокрива с този на договора за услуга, доколкото предмет на този договор са фактически действия, които е достатъчно да бъдат осъществени, но за разлика от договора за изработка не е задължително те да са резултатни. Т.е. при такава услуга престацията на доставчика се изчерпва с осигуряването на условия, необходими на възложителя за осъществяване на собствената му дейност.
По смисъла на116, ал.1, ЗМПВВППРБ приставането на пътническа фериботна платформа е всяко посещение в акваторията на пристанището, при което се извършва товаро-разтоварна дейност на колесни МПС, съпътстващи пътниците му. Несъмнено е, че обслужването на фериботната платформа не се изчерпва с акустирането й на фериботния терминал, тъй като то изисква осъществяване от пристанищния оператор и на дейности по поддържане на водоснабдителната и канализационна мрежа, на подходен канал, означен с брегови и плаващи навигационни знаци, осветление на фериботната платформа и пътните подходи, осигуряване на настилка на пристанищния терминал с достатъчна носимост за поемане на натоварванията от преминаващите през него МПС, на тръбопроводи за противопожарни нужди и питейна вода, на телефонна или радиовръзка с органите на противопожарната охрана, спешната помощ, администрацията и полицията; административни и санитарно- битови помещения, както и осигуряване на обслужващ ги персонал, с която се покриват установените с Наредба № 9 от 23.05.2001 г. изисквания към годността на пристанището за експлоатация, вкл. и на фериботния му терминал, което позволява посочената дейност да бъде определена като характерна за договора за пристанищната услуга по обслужване и приставане на пътническите фериботни платформи. Следователно приставането на ФП “Б” на фериботния терминал представлява пристанищна услуга по смисъла на чл.116, ал.1, т.3 ЗМПВВППРБ, която по силата на чл.103, ал.1 от с.з. се предоставя на нейния потребител срещу заплащане.
ІІІ. Според чл.18, ал.5 от Конституцията правата на държавата върху обектите, публична държавна собственост могат да се предоставят – чрез концесия или чрез разрешение да се упражняват дейности, за които със закон е установен монопол на държавата.
Пристанищните терминали като части от пристанище за обществен транспорт с национално значение със статут на публична държавна собственост (чл.107 ЗМПВВППРБ) се отдават на концесия по реда на Закона за концесиите. Изключение от това правило се съдържа в § 74, ал.3 от ПЗР на ЗИД на ЗМПВВППРБ, според който едноличните държавни дружества, притежавали като част от капитала си пристанищни терминали, след изваждането им и намаляване на капитала сключват с министъра на транспорта договор за извършване на пристанищни услуги по чл.116, ал.1 и на дейности по чл.116а, ал., който е срочен до предоставянето им на концесия по предвидения от закона ред.
При така очертаната правна уредба на предоставянето на пристанищни услуги в терминалите (обекти на публична държавна собственост) следва да се приеме, че ЗМПВВППРБ не дава разрешение на въпроса обект ли са на свободно договаряне цените на услугите, предоставяни на корабите при посещението им на пристанищата или едностранно се определят от пристанищния оператор с утвърдена от него тарифа, отговорът на който се съдържа в разпоредбите на Закона за концесиите.
В периода, през който са предоставени процесните пристанищни услуги, фериботният терминал е бил част от капитала на “П” ЕООД. Притежаваните от него пристанищни терминали са придобили статут на обекти-публична държавна собственост с вписване на регистърно решение 17.01.2005 г. по ф.д. № 15/1994 г. на Видинския окръжен съд за намаляване на капитала на дружеството, т.е. след исковия период. Следователно, макар и извършени при действието на ЗМПВВППРБ, Законът за концесиите няма отношение към процесните пристанищни услуги, не са и предмет на регулиране по договор между пристанищния оператор и министерството на транспорта, какъвто между тях не е бил сключен, следователно приложими за тях са цените, договорени между страните с приемателно-предавателния протокол от 11.12.1997 г.
Даденото с обжалваният съдебен акт разрешение по въпроса за дължимата от касатора цена за всяко едно приставане на фериботната му платформа, според което тя е в размер на понастоящем определената от администрацията на ищеца, цена, отговаряща и на международните и вътрешните правни норми е направено в противоречие с разпоредбите на ЗМПВВППРБ и на Споразумението между М на транспорта на Република България и Министерството на транспорта на Румъния за превоз на моторни превозни средства и на пътници с кораби между граничните пунктове по българско-румънския участък на р. Дунав, при условията на която се осъществява фериботната релация между граничните пунктове В. К. В.
Споразумението е утвърдено с Решение № 158 на МС от 1999 г., обн. ДВ, бр.28/2000 г. По силата на чл.2 от ПМС № 81/10.05.2000 г. утвърдените условия и такси в двустранни и многостранни договори, по които Република България е страна се прилагат така, както са договорени, което обуславя извода, че Споразумението е част от вътрешното ни право.
По силата на чл.8 от Споразумението е създадена Смесена експертна комисия, на която е възложено да следи за прилагането му. На проведено на 19 – 20.07.2001 г. редовно нейно заседание са приети индивидуални цени за всяко едно приставане на пътуващите по релацията В. К. В. фериботни платформи, която по отношение на ФП “Б” е в размер на 30 щ.д.
Считано от 1.07.2003 г. “П” Е. е актуализирало цената за едно приставане чрез преизчисляването й от щатски долари в евро, която за ФП “Б” е определена на 33 евро, заплащането на която за всяко едно нейно приставане през процесния период е предмет на предявения иск.
Направеният с решението извод, че размерът на дължимата цена за всяко едно приставане на ФП “Б” е понастоящем определената от администрацията на ищеца, цена, отговаряща и на международните и вътрешните правни норми е основан именно на цитираното споразумение, макар че изрично то не е посочено в съобразителната му част. Този извод е направен в разрез с установените от него правила. Както бе посочено, изпълнението им е възложено на създадената по чл.8 от спогодбата смесена експертна комисия, в чиято компетентност обаче не се включва правото да определя еднакви пристанищни и транспортни тарифи. С чл.5 от спогодбата това право е предоставено на пристанищните администрации и превозвачите от двете страни, което налага извода, че с определянето на такива на заседанието си на 19-20.07.2001 г. Смесената експертна комисия е изляза извън правомощията си. Като се е позовал на тях, за да обоснове приложимостта на едностранно определената от “П” Е. цена за извършените от ФП “Б” приставания през процесния период, въззивният съд е постановил неправилно решение.
Относима към правоотношенията между страните през исковия период е цената, договорена с приемателно-предавателния протокол от 11.12.1997 г. в размер на левовата равностойност на 12 щ.д. за едно приставане на ФП “Б”, определена по фиксинга на БНБ към датата на изготвяне на всяка една фактура от “П” ЕООД. Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза (стр.252), прието от въззивния съд, общата стойност на дължимите за всяко едно приставане на ФП “Б” пристанищни услуги през периода 01.06.2004 г. до 31.03.2005 г. възлиза на 20 499,65 лв., а обезщетението за забава в плащането й в размер на 1 776,18 лв. В посочените размери предявените срещу “П” АД искове са основателни, което налага въззивното решение в частта, с която се оставя в сила осъдителното първоинстанционно решение за разликата над посочените суми до уважените им размери да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което в тази им част исковете се отхвърлят като неоснователни.
При този изход на спора и при съобразяване на направените от страните пред трите инстанции разноски в размер на 16 022 лв. от ищеца и на 6 252 лв. от ответника (по делото липсват доказателства за изплатено на адв. З възнаграждение за първата инстанция), в полза на “П” Е. следва да се присъдят разноски по компенсация в размер на 93.00 лв.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 259 от 30.10.2008 г. по гр.д. № 460/2006 г. на Великотърновския апелативен съд в частта, с която се оставя в сила решение от 13.07.2006 г. по т.д. № 128/2005 г. на Русенския окръжен съд в частта, с която са уважени исковете на “П” Е. срещу “П” АД за сумата над 22 275.83 лв., включваща цена на извършени в периода 01.06.2004 г. до 31.03.2005 г. пристанищни услуги на ФП “Б” и обезщетение за забава в плащането й, както и в частта за разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на “П” Е. срещу “П” АД за разликата над 22 275.83 лв. до 87 546.12 лв.
ОСЪЖДА “П” АД да заплати на “П” Е. разноски по компенсация в размер на 93.00 лв.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му обжалвана част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: