О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 51
София, 30.01.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, търговска колегия в открито съдебно заседание на 15. 01. 2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 590/2008 година
Производството е по чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ЗК ”Б” с. Б., община Д., Плевенска област против въззивно решение № 445 от 11.07.2008 год., постановено по в.гр.д. № 356/2008 год. на Плевенския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 36 от 07.03.3007 год. по гр.д. № 2133/2006 год. на Плевенския районен съд и е уважен предявеният от З. Б. Б. срещу касатора иск по чл.58 ЗК за отмяна на взетите от проведеното на 29.07.2006 год. извънредното общо събраните на кооперативната организация, решения.
Касаторът поддържа оплакване за недопустимост на обжалвания съдебен акт, като твърди, че частта му, в която въззивният съд се е произнесъл по материалната законосъобразност на взетото от процесното ОС решение за определяне броя на членовете на УС е извън очертания с исковата молба предмет.
Алтернативно е въведен и довод за неправилност на обжалваното решение в посочената по- горе негова част, който порок е обоснован с допуснато от решаващия съд нарушение на диспозитивното начало – основно за гражданския процес и процесуалното правило на чл.294, ал.1, пр.2 ГПК. Изложени са в тази вр. съображения за неизпълнение на дадените от ВКС задължителни указания по приложението на закона и въведения с исковата молба предмет на спора от страна на Плевенският окръжен съд, на когото делото е върнато за ново разглеждане.
По отношение останалата част на въззивното решение на ПОС, оплакванията в касационната жалба се свеждат до неправилност поради допуснатото от решаващия съд нарушение на закона и съдопроизводствените правила, поради което се иска отмяната му и отхвърляне на предявения иск с правно основание чл.58 ЗК като неоснователен.
В приложеното по реда на чл.284, ал.3,т.1 ГПК изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се сочи наличието на съществуващо противоречие между обжалваното въззивно решение на ПОС и дадените от ВКС с отменитлено решение № 322 от 07.05.2008 год. по т.д. № 22/2008 год. указания по приложението на процесуалния закон, като се изтъкват и съображения, че обжалваният съдебен акт е основан на изводи, засягащи съществен материалноправен въпрос – за възможността в производството по чл.58 ЗК да бъде констатирана незаконосъобразността на всички взети на определена дата от върховния орган на ЮЛ – к. , решения, независимо от конкретно атакуваното от ищеца и разпоредената от законодателя правна последица, отмяна, да бъде приложена спрямо последните както и процесуалният такъв-наличието на служебно задължение за решаващия съд да следи за законосъобразност на всички взети от проведеното на определена дата ОС, решения в образувано пред него производство по иск с правно основание чл.58 ЗК.
Доколкото по тези въпроси, според касатора, липсва съдебна практика, произнасянето на ВКС по същите е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото по см.на чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба не е взел становище по реда на чл.287 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид поддържаните от касатора доводи, съобразно данните по делото и правомощията си по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Въпреки редовността на същата по см. на чл. 284 ГПК, касационно обжалване на въззивното решение на ПОС, съобразно наведения от касатора селективен критерий по чл.280, ал.1,т.1 ГПК, не следва да бъде допуснато, поради отсъствие на установените от закона предпоставки.
Твърдяното противоречие с практиката на ВКС в случая е мотивирано единствено с несъобразяване на въззивния съд с дадените от касационната инстанция в постановеното по реда на чл.218а, ал.1,б.”а” и сл. ГПК/ отм./ решение по гр.д. № 22/2008 год. указания, като същественият произнесен от последния материалноправен или процесуалноправен въпрос, създава същото не е изрично формулиран от касатора.
Следователно, освен, че в случая липсва разпоредената от закона в хипотезата на чл.280, ал.1 ГПК аргументация, то доколкото постановеното от касационната инстанция решение, с което въззивния съдебен акт на ПОС по гр.д. № 410/2007 год. е обезсилен и делото е върнато за ново разглеждане не решава спора със сила на пресъдено нещо, неспазване на дадените с него указания от решаващия съд се явява нарушение на процесуалния закон- чл.294 ГПК- относимо към основанията за касационно обжалване, въведени с чл. 281, т.3 ГПК и касаещи правилността на обжалвания съдебен акт, но само по себе си не обоснова приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Не следва да бъде споделено като основателно и поддържаното основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Формулираният от ЗК ”Б” материалноправен въпрос за възможността в производството по чл.58 ЗК да бъде констатирана незаконност на всички взети на определена дата от върховния орган на ЮЛ – к. , решения, независимо от конкретно атакуваното от ищеца и разпоредената от законодателя правна последица, отмяна, да бъде приложена спрямо последните не е съществен по вложения от законодателя в чл.280, ал.1 ГПК смисъл, тъй като решаването му не е обусловило крайния изход от спора, т.е въз основа на него не са били изградени решаващите изводи на ПОС по предявения срещу касатора конститутивен иск по чл.58 ЗК.
Видно от изложеното в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, при новото разглеждане на делото въззивната инстанция е приела, че решенията на процесното ОС са взети без спазване на изискуемото се от закона- чл.18, ал.2 ЗК, квалифицирано мнозинство, поради ненадлежно участие в проведеното за тях гласуване от страна на трети за кооперативната организация лица и лица, които не са били упълномощени по предвидения в закона ред от отделните член- кооператори, от името на които е даден вота.
Правният извод за нарушената процедура при гласуване на процесните решения на извънредното ОС на ЮЛ- ответник решаващият състав е направил след анализ на конкретната фактическа обстановка, установена въз основа на задълбочената преценка на доказателствения материал по делото, вкл. съдържащото се противоречие в приложените по делото списъци на член –кооператорите, взели участие в същото и неясното съдържание на съставения протокол..
Следователно доколкото решаването на така формулирания от касатора материалноправен въпрос не е обусловено от приложението на определена законова норма, а от преценката на конкретните факти по делото, законосъобразността на която е свързана с правилността на обжалваното решение, то предпоставките на чл.280, ал.1,т.3 ГПК отсъстват.
Точното прилагане на закона, имащо за своя пряка последица развитие на правото всякога е свързано или с наличието на противоречива съдебна практика, която по този начин бива преодоляна, или с необходимостта по пътя на разширителното, респ. корективното тълкуване да бъде отстранена както непълнота на закона, така и неговото несъвършенство, произтичащо от неяснота или вътрешна противоречивост на отделните правни норми, но разглежданият случай не попада в сочените хипотези.
Що се касае до оплакването, че в мотивите на обжалвания съдебен акт, са изложени съждения и относно липсата на валидно взето решение за определяне броя на членовете на УС, поради отсъствие на вписана такава точка в оповестения дневен ред и проведено в съответствие с чл.16 ЗК гласуване за допълване на същия, то само по себе си, при изрично разгледаното във въззивното производство основание на иска за отмяна на взетите от проведеното на 29.07.2006 год. извънредното ОС решения, обусловило крайния изход от спора, не обосновава правен извод за наличие на недопустимо произнасяне- арг. от т.18 на ТР № 1/2000 год. на ОСГК на ВКС.
В тази вр. е необходимо също да се посочи, че само липсата на съдебна практика по даден съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос не е достатъчна, за да обоснове приложното поле на чл.280, ал.1,т.3 ГПК, в каквато насока са изложените от касатора доводи.
Последните, в случая са лишени и от основание, тъй като въпросът за правомощията на съда в производството по чл.58 ЗК и обхвата на осъществявания в същото съдебен контрол за законосъобразност, каквато е същността на въведения от касатора съществен процесуален въпрос е намерил своето разрешение в многобройна и непротиворечива практика на ВКС и тя именно е взета предвид от въззивния съд.
Водим от горното и на осн. чл.288 ГПК, във вр. с чл. 280, ал.1, т.1 и т. 3 ГПК, настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия
Р Е Ш И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 445 от 11.07.2008 год., по в.гр.д. № 356/2008 год. на Плевенския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: