О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N498
София, 06.08. 2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на трети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 84/2009 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. за следприватизацонен к. срещу решение № 195 от 24.10.2008 г. по гр.д. № 952/2005 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено отхвърлителното решение на Врачанския окръжен съд № 231 от 24.02.2005 г. по гр.д. № 560/2004 г. в частта, с която са отхвърлени предявените от настоящия касатор искове срещу “М” АД, гр. Б. по чл.92 за заплащане на неустойка по приватизационен договор от 04.12.1988 г. за сумата над 5 208.95 щ.д. до 7 193.67 щ.д. и по чл.86 ЗЗД за разликата над сумата 252.93 щ.д. до 1 331.28 щ.д.
В касационната жалба е наведено оплакване за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон – касационно основание по чл.281, т.3 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване с разрешаването, дадено от въззивния съд по въпроса относно момента, в който купувачът по приватизационния договор изпада в забава по отношение на задължението за заплащане на договорена с него неустойка, според което разрешение длъжникът изпада в забава от момента на връчване на покана за плащането й (чл.84, ал.2 ЗЗД), а не от падежа на задължението, чието изпълнение обезпечава (чл.84, ал.1 ЗЗД). Поддържа, че по този въпрос е налице противоречива практика на съдилищата, в подкрепа на което сочи и прилага Решение № 42 от 21.09.2004 г. по т.д. № 12/2004 г. на Русенския окръжен съд, Решение от 09.07.2003 г. по гр.д. № 49/2003 г. на Монтанския окръжен съд, Решение от 13.06.2003 г. по гр.д. № 1156/2002 г. на Софийски окръжен съд, Решение от 05.01.2004 г. по гр.д. № 1700/2003 г. и Решение от 29.12.2003 г. по гр.д. № 2350/2003 г., последните две постановени от Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация “М” АД не е изразил по реда на чл.278 ГПК становище по допустимостта на касационното обжалване и по основателността на наведените от касатора отменителни основания.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените доводи и съобрази днанните по делото съобразно правомощията си по чл.288 ГПК приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационен к. съдебен акт в срока по чл. 283 ГПК и е съобразена с изискванията на чл.284 ГПК, но независимо от процесуалната й редовност, настоящият състав счита, че не е налице соченото от касатора основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С постановеното от Софийския апелативен съд решение по акцесорната искова претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е прието, че обезщетението за забава е дължимо от датата, на която ответникът – купувач по приватизационния договор е уведомен за начислената му неустойка. Изложени са съображения, че до този момент вземането на ищеца не е било определено по размер и до отправянето на уведомление за нейната дължимост и размер ответникът не е в забава по отношение на задължението за заплащането й .
Твърдението на касатора, че въпросът за началният момент на забава в плащането на посоченото задължение е противоречиво разрешаван от съдилищата е неоснователно. Представените с касационната жалба решения на различните по степен съдилища не съдържат различно разрешаване на повдигнатия въпрос, доколкото с всяко от тях началният момент на забавата е определян въз основа на конкретна преценка дали задължението за неустойка по съответните приватизационни договори е уговорено като срочно или не, т.е. те са постановени по дела с фактическа обстановка, различна от настоящия случай, поради което не е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, тъй като не е налице соченото от касатора основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ отделение при Търговска Колегия
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на срещу решение № 195 от 24.10.2008 г. по гр.д. № 952/2005 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: