О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N514
София, 11.08.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на трети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 8/2009 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Т” О. срещу решение № 209 от 14.01.2008 г. по т.д. № 1519/2007 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която се оставя в сила решение от 24.11.2006 г. по т.д. № 1135/2003 г. на Софийски градски съд, ТО-5 с-в, с която солидарно е осъден с Д. Х. Б. да заплати на А. за с. к. на основание чл.92 ЗЗД и чл.15, ал.3 ТЗ сумата 32 328 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на задължението за трудова заетост по приватизационен договор от 02.06.1998 г., както и обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД в размер на 2 410.08 лв.
В касационната жалба е наведено оплакване за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон и на допуснати съществени процесуални нарушения – касационно основание по чл.281, т.3 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи наличието на селективен критерии на чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК.
Ответната по касация страна А. за с. к. по реда на чл.278 ГПК изразява становище за неоснователност на наведените от касатора отменителни основания и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените доводи и съобрази днанните по делото съобразно правомощията си по чл.288 ГПК приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационен к. съдебен акт в срока по чл. 283 ГПК, но независимо от процесуалната й редовност, настоящият състав счита, че не са налице сочените от касатора основания по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочи общо, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, като се цитират и прилагат решения, с които са решени спорове във връзка с изпълнение на приватизационни договори. Същественият материалноправен или процуалноправен въпрос обаче не е формулиран от касатора. Конкретен такъв въпрос не може да се изведе и от общото съдържание на касационната жалба. Оплакването, че решението е неправилно поради факта, че не отразява обективно действителното правно положение между търговското дружество и ищеца би могло да обоснове извода, че като такъв се сочи този по приложението на чл.15, ал.3 ТЗ, но доколкото приложените към жалбата решения на ВКС не съдържат произнасяне по този въпрос, то следва да се приеме, че поради липсата на общия критерий за допустимост на касационното обжалване по ал. 1 на чл. 280 от ГПК, не следва да се преценяват бланкетно посочените предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице основания за допускане на касационната жалба по същество.
При този резултат на ответника по касация следва да се присъди на основание чл.78, ал.8 ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 878 лв.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ отделение при Търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 209 от 14.01.2008 г. по т.д. № 1519/2007 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА “Т” О. да заплати на А. за с. к. юрисконсултско възнаграждение в размер на 878 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: