О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 628
гр. София, 19.08.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на тринадесети август през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 437 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. първо във връзка с чл. 274, ал. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. А. П. от гр. З., подадена от процесуалния му представител адв. С срещу определение от 26.03.2010г. по гр. д. № 183/2010г. на Пловдивски апелативен съд, с което е спряно производството по делото до влизане в сила на решение по гр. д. № 196/2005г. на Районен съд Ч. по производството по чл. 247 ГПК.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на закона и необоснованост. Поддържа, че е недопустимо делото да се връща на по-долния съд за произнасяне по несъществуваща грешка, нито резултатът, който цели въззивният съд може да се постигне с тълкуване на решението. Отмяната на нотариалния акт, с който е била изповядана дарствената сделка, е вследствие уважаването на иска за прогласяване нищожността на сделката като привидна и никъде в делото не се коментира каква сделка е била прикрита. Неправилно е становището на въззивния съд, че след като дарственият договор е нищожен, следва автоматично, че е действителен прикритият с него възмезден договор – покупко-продажбата. Частният жалбоподател е изложил съображения, че за да има транслативно действие предварителният договор за покупко-продажба, е необходимо да се сключи договор в нотариална форма или изправната страна да поиска обявяването му за окончателен. Поддържа становище, че по настоящото дело липсва поддържана теза, че страните са подписали предварителен договор, който следва да бъде оставен в сила, поради което и съдът не е обсъждал този въпрос в решението си. Частният жалбоподател моли определението да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответникът по частната жалба А. А. Лепов като Е. „Б”, гр. С. не изразява становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди инвокираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Пловдивски апелативен съд е спрял производството по делото, образувано по въззивна жалба на П. А. П. от гр. З. срещу решение № 67 от 10.12.2009г. по гр. д. № 48/2009г. на Смолянски окръжен съд, гражданаска колегия, до влизане в сила на решение по чл. 247 ГПК по гр. д. № 196/2005г. на Районен съд Ч. Въззивният съд е приел, че влязлото в сила решение № 8/24.01.2007г. по гр. д. № 196/2005г. на Районен съд Ч. , с което е обявена нищожността на сключения договор за дарение между П комерс – А. Л. ”, гр. С. с нотариален акт № 1* т. ІІІ, рег. № 7* н. д. № 572/05.10.2005г. на Съдия по вписванията при РС Ч. като симулативен и на основание чл. 431, ал. 2 ГПК е отменен посочения нотариален акт, е от значение за разрешаване на настоящия спор по предявения иск с правно основание чл. 55 ЗЗД за заплащане на сумата 55 000 лв. – получена от П. А. П. въз основа на отпаднало основание – прекратен предварителен договор за покупко-продажба на същия недвижим имот от 09.09.2005г. поради неизпълнение. Съдебният състав е констатирал, че в мотивите и на трите инстанции, разглеждащи спора за симулативността на дарението, е прието изрично, че договорът за дарение е относително симулативен, тъй като прикрива договор за продажба, каквато е била действителната воля на страните, поради което договорът за дарение е нищожен, а прикритият договор за дарение е действителен. Според Пловдивски апелативен съд съществува неяснота дали нотариалната форма по отношение на прикритата продажба е валидна, предвид решението, с което се отменя ноариален акт № 178/2005г. на Съдия по вписванията при РС Ч. , и поради констатираното несъответствие между формираната действителна воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението по отношение на това дали нотариалният акт е отменен изцяло или само по отношение на материализирания в него договор за дарение или и по отношение на прикритата сделка за продажба, решаващият съдебен състав е направил извод, че Районен съд Ч. следва да извърши преценка дали е налице явна фактическа грешка в постановеното от него решение по реда на чл. 247 ГПК или за извършване на тълкуване на влязлото в сила решение по реда на чл. 251 ГПК. Поради това производството е спряно до изчакване произнасянето на Районен съд Ч. с влязло в сила решение по реда на чл. 247 ГПК.
За да бъде спряно производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е необходимо в същия или друг съд да има висящо производство по иск с преюдициално значение. Решение № 8/24.01.2007г. по гр. д. № 196/2005г. на Районен съд Ч. в частта, с която е установена нищожност на основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД поради привидност на договора за дарение, извършен с нотариален акт № 1* т. ІІІ, рег. № 7* н. д. № 572/05.10.2005г. на Съдия по вписванията при РС Ч. , и в частта, с която нотариалният акт е отменен, са от значение за правилното решаване на спора, поради което е от значение за спора и изясняването на въпроса налице ли е явна фактическа грешка в решението в частта за отмяна на нотариалния акт, предвид изразеното в мотивите становище, че е налице относителна симулация на договора за дарение, като прикриващ договор за продажба, който извод не е намерил отражение в диспозитива на решенията на първата и въззивната инстанция. Това обстоятелство е констатирано и от ВКС, ГК, І г. о. в постановеното от него решение № 45/03.02.2009г. по гр. д. № 6169/2007г. на страница пета, където касационната инстанция изрично е посочила, че е налице очевидна фактическа грешка, която може да бъде отстранена по съответния ред. При тези данни настоящият съдебен състав счита, че въззивното производство е спряно законосъобразно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на производството по чл. 247 ГПК /преди чл. 192, ал. 2 от отменения ГПК/ по гр. д. № 196/2005г. на Районен съд Ч.
Останалите релевирани от частния жалбоподател доводи са относими към въпроса налице ли е явна фактическа грешка в решението по гр. д. № 196/2005г. на Районен съд Ч. , на който следва да отговори съответният съд.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 26.03.2010г. по гр. д. № 183/2010г. на Пловдивски апелативен съд, с което е спряно производството по делото до влизане в сила на решение по гр. д. № 196/2005г. на Районен съд Ч. по производството по чл. 247 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.