О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 39
София, 19.01.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на петнадесети януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 423/2008 година
Производство по чл.274, ал.2, предл.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Е. Ц. Д. И. , действаща като търговец с фирма “И” срещу определение № 472 от 11.06.2008 г. по т.д. № 197/2008г. на ВКС-ТК,І-во отд.
С частната жалба е наведено оплакване за незаконосъобразност и допуснати нарушения на съществени процесуални правила..
Ответните по частната жалба страни не са взели становище по нея по реда на чл.276 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение на търговска колегия, като взе предвид доводите на страната във връзка с инвокираните оплаквания съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК и данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е основателна
С обжалваното определение е оставена без разглеждане касационната жалба на настоящата жалбоподателка срещу въззивно решение № 230 от 01.01.2008 г. по гр.д. № 1503/2007 г. на Софийски апелативен съд по съображения, че обжалваното решение е изключено от обсега на касационния контрол по силата на разпоредбата на чл.218а, ал.1, б.”б” ГПК(отм.) и поради това същата е процесуално недопустима. Този извод на тричленния състав на ВКС е обоснован с тезата, че страните по сключения договор за съвместна дейност, от който произтича претендираното парично вземане са търговци и съгласно чл.286, ал.1 ТЗ същият има характеристиката на търговска сделка.
Определението е неправилно.
Производството е образувано пред Софийски градски съд е образувано по иск на Е. “Б” срещу настоящата жалбоподателка за сумата 10 500 лв., представляваща паричната равностойност на притежавания от ищеца дял по сключения между тях договор за съвместна дейност.
При тълкуване волята на страните по цитирания договор съобразно разпоредбата на чл.20 ЗЗД се налага извода, че същият има характеристиката на договор за гражданско дружество – чл.357 ЗЗД. Договорът за дружеството е многостранен договор. Волеизявленията на страните са еднакви по съдържание и са насочени към една обща цел, в случая – към реализирането на имуществени блага. За разлика от двустранните договори, при които страните имат различни цели и интереси, при договора за дружество правата и задълженията не се обуславят взаимно, тъй като съдружниците се обединяват около една обща цел. Затова при него те са носители на едни и същи права и задължения, защото нямат отделни цели и противоположни интереси. Правата и задълженията имат паралелна насоченост и еднакво съдържание, поради което и задълженията не са насрещни и срещупоставими. Те нямат тези характерни за разменните договори особености и са взаимни. Ето защо, дружеството по чл. 357 и сл. ЗЗД не предполага насрещни права и задължения между съдружниците и затова договора за гражданско дружество може да се разглежда като разновидност на едностранната сделка.
Търговски са само тези едностранни сделки, които законът определя като абсолютни – чл.1 от ТЗ. Несъмнено разглежданият договор не попада сред лимитативно изброените в чл.1 ТЗ сделки. От обстоятелството, че в разглеждания случай гражданското дружество представлява обединяване на дейността на двама търговци с цел постигане на обща икономическа цел не следва, че вземането на ищеца за паричната равностойност на притежавания от него дял в това дружество произтича от търговска сделка.
По изложените съображения настоящият състав приема, че обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, а делото върнато на същия състав за произнасяне по съществото на касационната жалба на Е. “И”.
Водим от горното настоящият състав на Върховният касационен съд, второ отделение при Търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение № 472 от 11.06.2008 г. по т.д. № 197/2008 г. на ВКС, първо отделение на Търговска колегия.
ВРЪЩА делото на същия състав за принасяне по касационната жалба на Е. “И” срещу въззивно решение № 230 от 02.01.2008 г. по гр.д. № 15/03/2007 г. на Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: