О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 59
София, 26.01.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на деветнадесети януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 485/2008 година
Производство по чл.274, ал.3, т.1 и т.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на З. “Л” АД срещу определение № 347/02.10.2008 г. по ч.гр.д. № 367/2008 г. на Варненския апелативен съд, с което се отменя определение № 1177/26.06.2008 г. по т.д. № 278/2008 г. на Варненския окръжен съд, с което делото е прератено и изпратено по подсъдност на Софийски районен съд и вместо него е постановено друго, с което Варненският районен съд е определен като компетентен да се произнесе по предявените от В. Х. А. срещу З. “Л” АД искове по чл.238 КЗ и чл.86 ЗЗД .
Частният жалбоподател обосновава допустимостта на касационното обжалване на атакуваното от него определение с твърдението, че същото съдържа произнасяне по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решен в отклонение от практиката на ВКС – основание за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
В частната касационна жалба са изложени доводи за неправилност на атакуваното определение, като се поддържа, че в срока по чл.367 ГПК е навправил възражение за местна неподсъдност на спора и приложил доказателства за липса на вписан клон или поделение на дружеството му в гр. В.. Счита, че незаконосъобразно въззивният съд се е позовал на на интернет страницата на дружеството му, според която публикация то имало изградена регионална структура-офис в гр. В..
Съгласно чл.284, ал.3, т.2 във вр. с чл.278, ал.4 ГПК към частната жалба е приложено изложение на основанията за допустимост на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Според касатора въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, в подкрепа на което се позовава на Решение № 664 от 11.04.2002 г. по гр.д. № 1437/2001 г. на ВКс, V г.о. и на Постановление № 7/19777 г. от 04.10.1978 г. на Пленума на ВС.
Ответникът по частната касационна жалба В. Х. А. не е заявил становище по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
По допустимостта на касационното обжалване ВКС, ІІ т.о., редновна е и е процесуално допустима по смисъла на чл.274, ал.3, т.1 ГПК, тъй като обжалваното въззивно определение има преграждащ развитието на делото ефект по отношение на съда, на който делото е изпратено по компетентност от първоинстанционния съд поради релевраното от настоящия жалбоподател възражение за местна неподсъдност в срока по чл.119, ал.3 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК, приложима с оглед препращането по чл. 274, ал. 3 ГПК по отношение и на частните жалби срещу определения, с които се прегржада развитието на производството (какъвто характер има и настоящото определение), касационното обжалване е допустимо при наличието на точно определени условия. Абсолютно задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по съществен материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който, обаче, следва да е налице едно от изброените в чл.280, ал.1, т.1 – т.3 изисквания, а именно – въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
С оглед изложеното в частната жалба и данните по делото, настоящият състав намира, че поставеният за разглеждане с частната жалба въпрос относно компетентния по правилата за местна подсъдност съд при искове срещу юридически лица, когато споровете са възникнали от преки отношения с техните поделения, по който въззивният съд се е произнесъл е съществен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, поради което същият попада в приложното поле на сочената правна норма.
Неоснователно е обаче твърдението на частния жалбоподател, че разрешението, дадено по него от въззивния съд се отклонява от задължителната практика на ВКС, обективирана в Постановление № 7/1977 г. от 04.10.1978 г. на Пленума на ВС и Решение № 664/11.04.2002 г. по гр.д. № 1437/2001 г. на ВКС, V г.о., приложени към жалбата му.
В съответствие с утвърдената съдебна практика на ВКС по приложението на разпоредбата на чл.89, ал.1 ГПК (отм.), аналогична на чл.108, ал.1 ГПК въззивният съд е приел, че доколкото спорът по процесния застрахователен договор е възникнал от преки отношения на ищеца с поделението на настоящия жалбоподател в гр. В., то съобразно посоченото правило компетентен по правилата на местната посдъдност е Варненският районен съд. Поддържаният в частната жалба довод, че даденото от въззивния съд разрешение по този въпрос е в противоречие с Постановление № 7/77 г. на Пленума на ВС предвид обстоятелството, че коментираната в определението “регионална структура – офис” не притежава собствена правосубектност в качеството на клон, респ. на поделение на търговското му дружество по смисъла на Търговския закон е неоснователен. Съдебната практика е последвателна по въпроса за особената местна подсъдност по местонахождението на поделението или клона на ЮЛ, която влиза в действие когато макар и неперсонифицирани, спорното правоотношение е възникнало от преки отношения с тях. Цитираното Постановление № 7/77 г. на Пленума на ВС не установява противоречива линия на правоприлагане по този въпрос, доколкото с него е обезпечено единното и безпротиворечиво разрешаване от съдилащата на въпроса относно надлежната страна по искове, основани на преки застрахователни правоотношения, възникнали с клоновете на застрахователя, като е посочено, че те могат да се упражняват само от или срещу юридическата личност, от чието име и за чиято сметка съобразно дадените им от управителния й орган пълномощия клоновете са участвали в създаването, изменението и погасяването на тези правоотношения. Поради безпротиворечивото му разрешаване от съдилищата въпросът за особената местна подсъдност на поделенията на застрахователя не е коментиран в Постановлението, което позволява да се приеме, че поддържаният в приложеното към частната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК не е налице.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 347/02.10.2008 г. по ч.т.д. № 367/2008 г. на Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
.