О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 37
София, 19.01.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на петнадесети януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 286/2008 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК във връзка с чл. 410 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на “Т” А. срещу определение № 554/21.05.2008 г. по ч.гр.д. № 2* г. на Софийски градски съд, с което се оставя без уважение частната му жалба против разпореждане от 10.04.2008 г. по гр.д. № 10924/2008 г. на Софийския районен съд, 26-ти състав, с което се отхвърля заявлението по чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу Е. М. Ц. от гр. С. за сумата 5 659, 53 лв. – главница, представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода от 01.03.2004 г. до 15.02.2008 г. и за сумата 1 488.32 лв., представляваща мораторни лихви.
Частният жалбоподател обосновава допустимостта на касационното обжалване на атакуваното от него определение с твърдението, че същото съдържа произнасяне по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата – основание за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
В частната касационна жалба са изложени доводи за неправилност на атакуваното определение, като се поддържа, че подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника Е отговаря на всички изисквания на чл.410, ал.2 ГПК, но поддържа, че независимо от направения противен извод, съдът, след като е констатирал нередовността му е следвало да процедира по чл.101 ГПК, като му даде указания за отстраняване на нередовността на заявлението.
Съгласно чл.284, ал.3, т.2 във вр. с чл.278, ал.4 ГПК към частната жалба е приложено изложение на основанията за одпустимост на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Според касатора въззивният съд се е произнесъл по съществен материалпоравен и процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата, като в подкрепа на това са представени заповеди по чл.410 ГПК от 02.04.2008 г. по гр.д.10163/2008 г. на СРС и издадена въз основа на нея изпълнителен лист в полза на “Т” А. , както и два броя съобщения до търговското дружество, с които му е указано да отстрани нередовността на подадените заявления по чл.410 ГПК, предмет на гр.д. № 12726/2008 г. и № 12474/2008 г., и двете на СРС, 27-ми състав.
Ответникът по частната касационна жалба Е. М. Ц. не е заявил становище по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
По допустимостта на касационното обжалване ВКС, ІІ т.о. приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК, приложима с оглед препращането по чл. 274, ал. 3 ГПК по отношение и на частните жалби срещу определения, с които се дава разрешение по същество на други производства (какъвто характер има и настоящото определение), касационното обжалване е допустимо при наличието на точно определени условия. Абсолютно задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по съществен материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който, обаче, следва да е налице едно от изброените в чл.280, ал.1, т.1 – т.3 изисквания, а именно – въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
С оглед изложеното в частната жалба и данните по делото, настоящият състав намира, че касационното обжалване е допустимо. Въпросът за редовността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение представлява в случая съществен процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като неговото решаване е обусловило изхода на делото, а именно – отхвърляне на искането за издаване на заповед за изпълнение. И доколкото този въпрос е разрешаван по различен начин от съдилищата, видно от приложените към частната касационна жалба доказателства, както и предвид обстоятелството, че същият е предмет на нова нормативна регламентация, по която все още липсва съдебна практика, следва да се счете, че касационното обжалване на атакуваното определение е допустимо, поради което подадената срещу него частна касационна жалба подлежи на разглеждане по същество.
По същество частната касационна жалба е неоснователна.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което е отхвърлено заявлението на “Т” А. за издаване на заповед за изпълнение срещу лицето Е. М. Ц. от гр. С., въззивният съд е приел, заявлението не отговаря на изискванията на чл. 410, ал.2 във връзка с чл. 127, ал.1, т. 4 ГПК, тъй като в него не се съдържат обстоятелствата, на които се основава вземането – липсва описание на имота, за който се отнася потребената енергия.
Доводът на заявителя, сега жалбоподател, че съдът е бил длъжен в съответствие с чл.101 ГПК да даде указания за отстраняване нередовността на заявлението, е счетен от въззивния съд за неоснователен, който извод обосновал със становището си за неприложимост на посочената норма съм заповедното производство по аргумент от чл.414 ГПК.
Настоящият съдебен състав на ІІ т.о. на ВКС приема, че въззивното определение е правилно.
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК, абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е неговата редовност от външна страна. С оглед съдържащото се в чл. 410, ал. 2 ГПК изрично препращане към чл. 127, ал. 1 ГПК, следва да се счете, че редовността на заявлението включва конкретно изложение на обстоятелствата, на които се основава искът (чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК). Това означава, че заявителят трябва да посочи всички фактически обстоятелства, които са от значение за възникването, съществуването и изискуемостта на вземането. Такова именно обстоятелство в случая се явява и адресът, на който се намира топлофицираният имот, тъй като съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т” А. посочването на местонахождението (адреса) на имота и представянето на доказателства за собствеността или право на ползване върху него представлява задължително условие за самото сключване на договор за доставка на топлинна енергия. Без данни за имота, претендираното вземане не може да се счете достатъчно индивидуализирано в съответствие с изискването на чл. 127, ал.1, т. 4 ГПК, така че да бъде предмет на съдебна защита, независимо от нейния вид – в рамките на исковото производство или на изпълнителното производство (част от което е и заповедното).
Настоящият състав споделя изцяло становището на възивния съд, че в запповедното производство е недопустимо даването на указания за отстраняване нередовността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съответствие общата разпоредба на чл.101 ГПК. Неприложимостта й произтича преди всичко от спецификата на заповедното производство, обуславяща съответно специалния характер на регулиращите го норми по отношение на общите процесуални правила, съдържащи се в Част Първа на ГПК. Освен това тя произтича и от липсата на изрично предвидена н чл.411 ГПК възможност за даване на указания във вр. с редовността на заявлението и същевременно – от липсата на препращаща към нормата на чл.129, ал.2 ГПК, установяваща задължение за съда да даде указания във връзка с редовността на исковата молба.становеното в чл.425, ал.2 ГПК изключение се отнася само до случаите, в които заявителят не е използвал утвърдения образец за заявление или е използвал неправилен образец, което само потвърждава горното правило, че в останалите случаи на нередовност за съда не съществува задължение за оставянето му без движение до тяхното отстраняване.
По изложените съображения въззивното определение е правилно и следва да се остави в сила.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 554/21.05.2008 г. по в.ч.гр.д. № 2155/2008 г. на Софийски градски съд
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 554/21.05.2008 г. по в.ч.гр.д. № 2155/2008 г. на Софийски градски съд
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ