О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 172
София, 02.03.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на тринадесети февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 777/2009 г.
Производство по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Ф. Н. Д. срещу определение № 1* от 26.08.2009 г. по ч.гр.д. № 1949/2009 г. на Софийски апелативен съд, с което се потвърждава определение № 657 от 28.05.2009 г. по ч.гр.д. № 3486/2009 г. на Софийски градски съд, с ктоето е оставена без уважение молбата му за допускане на обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД и цена 210 701.57 лв. против В. К. от гр. В. чрез налагане на запор върху банковите му сметки в посочените от молителя търговски банки до размер на исковата претенция.
С частната касационна жалба е наведено оплакване за незаконосъобразност, допуснати нарушения на съществени процесуални правила и необоснованост.
В депозираното по делото съгласно изискванията на чл.284, ал.3, т.1 ГПК изложение частният жалбоподател е обосновал допустимостта на касационното обжалване на атакуваното определение с твърдението, че съдът се е произнесъл по съществен процесуален въпрос в противоречие с практиката на съдилищата – касационно основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Излагат се съображения в подкрепа на довода, че с обжалваното определение неправилно е отказано допускането на обезпечение, като незаконосъобразно не му е била предоставена възможност да внесе парична гаранция.
Ответникът по частната жалба В. К. не е изразил становище по допустимостта и основателността на частната касационна жалба по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение на търговска колегия, като взе предвид доводите на страните във връзка с инвокираните оплаквания съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК и данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна, но е процесуално недопустима.
Определението на въззивната инстанция, с което се е произнесла по законосъобразността на определението по чл. 390 ГПК, постановено от първоинстанционния съд, не е от категорията на съдебните актове, които подлежат на касационен контрол, посочени в чл. 274, ал. 3 ГПК – не прегражда по-нататъшното развитие на делото, не дава разрешение по същество на друго производство и не прегражда неговото развитие. Определението по обезпечение на иска има несамостоятелен, привременен характер, тъй като има действие до приключване на исковото производство и при предвидените в закона предпоставки обезпечителната мярка може да бъде заменена или отменена в рамките на същото производство или да бъде допусната нова обезпечителна мярка от съда, пред която делото е висящо.
Обжалваемостта на определението на първоинстанционния съд по обезпечение на иска произтича от закона – чл. 396 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Доколкото разпоредбата на чл. 396, ал. 1 ГПК е аналогична на чл. 315, ал. 1 ГПК /отм./, приложение намира Тълкувателно решение № 1/2001г. по гр. д. № 1/2001г. на ВКС, ОСГК, т. 6, съобразно което определението по обезпечение на иска подлежи на двуинстанционно разглеждане и ВКС се произнася по жалби, когато е постановено за първи път от въззивен съд. В настоящия случай редът за обжалване е изчерпан с постановяване на обжалваното определение, с което въззивният съд се е произнесъл по частната жалба срещу допуснатото обезпечение, като е проверил първоинстанционното определение и не се е произнесъл за първи път по искането за обезпечение на иска.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че частната касационна жалба е недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане. С оглед извода за недопустимост на частната касационна жалба не следва да се обсъждат доводите на частния жалбоподател за допускане на касационно обжалване.
По повдигнатия от жалбоподателя въпрос за разрешаването от въззивния съд в противоречие с практиката на съдилищата на въпроса за прекомерността на съдебните разноски липсва произнасяне в обжалвания съдебен акт и поради липсата на предмет в останалата й част частната жалба също е процесуално недопустима.
Изложеното дава основание на настоящия състав на ВКС, Търговска колегия, да приеме, че поради процесуалната й недопустимост, частната жалба следва да се остави без разглеждане.
Водим от горното настоящият състав на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на В. К. срещу определение № 1* от 26.08.2009 г. по ч.гр.д. № 1949/2009 г. на Софийски апелативен съд.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: