Определение №68 от 29.1.2009 по ч.пр. дело №514/514 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

 
О П Р Е Д Е Л Е Н  И Е
 
№. 68
 
София, 29.01.2009 година
 
          
             Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на  двадесет и седми януари две хиляди и  девета година в състав:
                             
                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МАРИО БОБАТИНОВ
                                            ЧЛЕНОВЕ:     ВАНЯ АЛЕКСИЕВА          
                                                                       МАРИЯ СЛАВЧЕВА
     
при  участието на секретаря   
в присъствието на  прокурора
изслуша докладваното  от  съдията М.Славчева 
ч.т.дело № 514/2008 година
 
Производство по чл.278 във вр. с чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано по частна касационна жалба на “К” ЕО. против определение от 09.10.2008 г. по в.ч.т.д. № 591/2008 г. на Шуменския окръжен съд, с което е оставена без уважение частната му жалба против определение от 19.10.2007 г. по ч.т.д. № 2051/2007 г. на Шуменския районен съд. С оставеното в сила определение на първоинстанционният съд е върната частната му жалба поради неотстраняване на нередовността й против определение от25.07.2007 г. по същото дело на Шуменския районен съд, с което на основание чл.237, б.”е” ГПК (отм.) срещу него е издаден изпълнителен лист в полза на “А” ООД.
С оглед дадените му изрични указания по реда на чл. 285 във връзка с чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в депозираното изложение частният жалбоподател е обосновал допустимостта на касационното обжалване на атакуваното от него определение с твърдението, че съдът се е произнесъл по съществен процесуален въпрос, който е от значение за развитието на правото. Според него, това е въпросът за дължимата държавна такса при обжалване на съдебните актове, постановени по молби за издаване на изпълнителен лист.
В частната касационна жалба са изложени доводи за неправилност на атакуваното определение, като е застъпено становището, че посочените съдебни актове подлежат на обжалване по реда за разглеждане на частните жалби, а не по общия ред и поради това дължимата държавна такса е тази по чл.13 от Тарифата, чийто размер бил внесъл изцяло, а не по т.12, както е приел въззивния съд.
Ответникът по частната жалба ”А” ЕО. не е изразил становище по реда на чл.276 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Същата обаче не следва да бъде разгледана по същество, тъй като не е налице поддържаното от частния жалбоподател основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допустимост на касационното обжалване. От данните по делото не може да се приеме, че в случая съдът се е произнесъл по съществен процесуален въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Безспорно, въпросът за дължимата за съответното съдопроизводство държавна такса е съществен процесуален въпрос. Неоснователно е обаче становището, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Приложимата към решаването на посочения въпрос е т.12 от Тарифа № 1 към ЗДТ за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и МП, според която в редакцията й, в сила към постановяване на разпореждането за връщане на частната жалба, при обжалване пред по-горен съд, таксите по т.1-9 се събират в половин размер върху обжалваната част. Дължимата според т.7а държавна такса по молби за издаване на изпълнителен лист в случаите, когато не се води състезателно производство, какъвто е разглежданият случай е в размер на 2% върху интереса, следователно при обжалване с частна жалба на акта, с който се отказва или уважава молбата е в размер на 1% от този интерес. Посочената норма е пределно ясна и категорична, същата е прилагана безпротиворечиво от съдилищата и не се налага разкриване на съдържанието й по тълкувателен път. Изложеното позволява да се приеме, че не е налице визираното в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение от 09.10.2008 г. по в.ч. гр. д. № 591/2008 г. на Шуменския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
 

Scroll to Top