О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 175
София,02.03.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на тринадесети февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 320/2009 г.
Производство по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. Н. П. против определение № 59 от 06.03.2009 г. по в.ч.гр.д. № 20095400500052/2009 г. на Смолянския окръжен съд, с което се потвърждава разпореждане № 129/06.06.2008 г. по гр.д. № 81/2008 г. на РС-Златоград. С това разпореждане на основание чл.418 във вр. с чл.417, т.9 ГПК съдът е постановил да се издаде на Н. Д. заповед за изпълнение за сумата 5 090 лв., допуснал е незабавно изпълнение и е разпоредил издаването на изпълнителен лист.
Частната жалбоподателка поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване обосновава с разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Ответникът оспорва частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна срещу акт, подлежащ на касационно обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.2 ГПК и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 ГПК.
За да постанови обжалваното определение, Хасковският окръжен съд е приел, че е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на запис на заповед, издаден от настоящата жалбоподателка в полза на Н. Д. Възраженията й за несъществуването на задължението е счетено за ирелевантно по съображения, извлечени от абстрактния характер на менителничната сделка, което според съда изключва възможността в това производство да се установява, че издателят на записа на заповед има задължение към поемателя въз основа на някакво правоотношение. Посочено е, че законосъобразно първоинстанционният съд е спрял изпълнението по образуваното въз основа на издадения изпълнителен лист изпълнително производство, като след влизане в сила на определението му Златоградския районен съд ще следва да се произнесе по депозираното от частната жалбоподателка възражение, с което оспорва вземането на взискателя по реда на чл.414 ГПК.
Атакуваното определение е от категорията на актовете по чл.274, ал.3, т.2 от ГПК и допустимостта на касационното обжалване се определя от въведените от частния жалбоподател основания по чл.280, ал.1 от ГПК.
В частната жалба се поддържа, че се обжалва въззивното определение в частта, с която е отменено разпореждането на първоинстанционния съд, с което е спряно принудителното изпълнение, но доколкото с такъв акт въззивният съд не е бил сезиран и съответно липсва произнасяне в посочения смисъл, в изложението за допускане на касационното обжалване частната жалбоподателка се позовава на неправилност на обжалваното определение поради отказа на въззивната инстанция да се произнесе по направеното от нея искане за обезсилване на издадения от първоинстанционния съд изпълнителен лист с довода, че заповедта за незабавно изпълнение не й е била връчена и съответно не е била влязла в сила. В тази връзка допустимостта на касационното обжалване е обосновано с необходимостта от произнасяне на касационната инстанция по въпросите, свързани с правомощията на въззивната инстанция при констатиране на нарушение на разпоредбата на чл.411, ал.3 ГПК и следва ли при наличие на възражение по чл.414 ГПК взискателят да предяви иск за установяване на вземанията си.
Настоящият състав на Второ отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че не е налице соченото основание за допускане на касационното обжалване.
По силата на чл.419, ал.2 от ГПК частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение, подадена заедно с възражението срещу издадена заповед за изпълнение, може да се основе само на съображения, извлечени от актовете по чл. 417 от ГПК. В случая се повдигат въпроси, които са извън предмета на развилото се пред въззивната инстанция производство и съответно липсва произнасяне по тях поради тяхната неотносимостта им към неговия изход. Така формулирани, въпросите имат значение към последиците при подадено възражение по реда на чл.414 ГПК, които не са предмет на делото и поради по отношение на тях не е налице основната предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК. Освен това основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК предполага необходимост от произнасяне от ВКС по тълкуване на неясна правна норма, приложена от съда, какъвто не е разглеждания случай.
Водим от горното настоящият състав на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на против определение № 59 от 06.03.2009 г. по в.ч.гр.д. № 20095400500052/2009 г. на Смолянския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: