О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 47
София, 21.01.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на дванадесети януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 373/2008 година
Производство по чл.274, ал.2, предл.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. Д. С. и К. В. М. срещу определение № 80 от 22.04.2008 г. по ч.гр.д. № 288/2008г. на Д. окръжен съд.
По съображения, изложени в частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно и като такова следва да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение на търговска колегия, като взе предвид доводите на страната във връзка с инвокираните оплаквания съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК и данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество тя е неоснователна.
С обжалваното определение въззивната инстанция оставила в сила определението на Д. районен съд от 10.03.2008 г., с което е прекратено производството по гр.д. № 414/2008 г. поради недопустимост на предявените от настоящите жалбоподатели при условията на субективно активно съединение искове срещу “О” А. – к. Добрич за прогласяване на нищожността на издадения в полза на ответната банка изпълнителен лист въз основа на определение от 16.02.2000 г. по ч.гр.д. № 380/2001 г. на Д. районен съд.
В съобразителната част на определението е прието, че изпълнителния лист не е от категорията на актовете на съда, визирани в чл.209, ал.3 ГПК (отм.) и поради наличието на друг ред за отстраняване на допуснати в него грешки и непълноти (чл.192 и чл.193 ГПК (отм.), евентуалното уважаване на претенцията няма да има за последици прекратяване на изпълнителното производство, което по същество се цели от ищците.
Определението е правилно.
Законосъобразни са съжденията на въззивния съд, че атакуваният изпълнителен лист не е от категорията съдебни актове, чиято нищожност може да бъде прогласена по реда на чл.209, ал.3 ГПК (отм.). В тази връзка правилно е прието, за да се констатира недопустимостта на исковата молба, че сочените в нея пороци по същество съставляват грешки и непълноти в изпълнителния лист, които се отстраняват по реда на чл.192 и чл.193 ГПК(отм.).
Правната валидност на изпълнителния лист е обусловена от тази на съдебният акт, с който е постановено издаването му. Самостоятелен иск по чл.209, ал.3 ГПК (отм.) за прогласяване на нищожност на изпълнителния лист е процесуално недопустим, тъй като той не е от категорията на съдебните актове, визирани в цитираната разпоредба. Ако правната му валидност е засегната от нищожността на съдебния акт по чл.244 ГПК (отм.), когато той е постановен от незаконен състав, произнесен е извън пределите на правораздавателната власт на съда или не може да се направи извод за наличие на волеизявление, защото не е изразено в писмена форма, липсват подпис или подписи на съдебния състав под съдебния акт или пък е неразбираем и неговият смисъл не би могъл да се извлече дори при тълкуване, нищожността именно на този съдебен акт, но не и на изпълнитения лист, подлежи на прогласяване чрез иска по чл.209, ал.3 ГПК (отм.).
Изложеното позволява да се приеме, че не са налице инвокираните с частната жалба отменителни основания, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното настоящия състав на второ отделение на ВКС, Търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 80 от 22.04.2008 г. по ч.гр.д. № 288/2008 г. на Д. окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: