О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 22
София, 19.02. 2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и девети януари две хиляди и девета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от Мария Славчева
т.д. № 320/2008 година
Производство по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Ц” АД срещу решение № 269 от 25.02.2008 г. по гр.д. № 1063/2007 г. на Врачанския окръжен съд, с което е оставено в сила Решение № 212 от 10.10.2007 г. по гр.д. № 465/2006 г. на РС-гр. Бяла Слатина, с което е отменен нотариален акт № 83, том ІІ , рег. № 2* дело № 354/2000 г. от 03.08.200 г. на Нотариус Г. Х. с район на действие Районен съд Бяла Слатина, вписан В Регистъра на Нотариалната камара на РБ под № 4* с който П. “Е”- М. учредила договорна ипотека на собствения си недвижим имот, подробно инвидидуализиран в исковата молба с данъчна оценка 14 101.90 лв. в полза на “Ц” АД за обезпечаване на отпуснат от Банката заем на В. К. В. за сумата 15 000 (петнадесет хиляди лева).
В касационната си жалба касаторът поддържа доводи за процесуална недопустимост на обжалваното решение и евентуално за поставовяването му в нарушение на материалния закон, като към жалбата съгласно чл.284, ал.3, т.1 ГП. е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване на решението по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване с твърдението, че съдилищата не са се произнесли по първоначално предявения иск, а под формата на уточнение на петитума му в нарушение на правилата на чл.116 ГП. (отм.) са подменили предмета на делото, като са обсъдили искове, които не са надлежно предявени и в този смисъл делото било решено в противоречие с ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС и Решение № 36 от 26.02.2007 г. по т.д. № 511/2006 г. на ВКС, І-во т.о. Поставени са още като спорни въпросите за правната същност на нотариалното удостоверяване, за цялостната и частичната нищожност на ипотечения нотариален акт, за допустимостта на обявяване на частичната му недействителност, както и съществени според касатора процесуалноправни въпроси, като процесуално представителство пред съд, доказателствена тежест и допустимост на свидетелски показания в исковия процес по оспорване на нотариалното удостоверяване и формалната доказателствена сила на нотариалното удостоверяване, като тези въпроси според касатора са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото и обосновават допустимост на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поддържа се освен това, че обжалваното решение противоречи на Решение № 852/11.10.1999 г. по гр.д. № 205/1999 г. на ВКС, ІІ г.о., тъй като с диспозитива на оставеното в сила първоинстанционното решение, без да е прогласена нищожността на сделката е отменен нотариалния акт, която отмяна според чл.431, ал.2 ГП. (отм.) нямало самостоятелно значение, а е в зависимост от уважаването на иска, с който е разрешен спора за засегнатите с него граждански права.
Ответникът по касация П. “Е”, с. М., Община Б. чрез процесуалния си представител заявява становище за недопустимост на касационно обжалване на въззивното решение по съображения, подробно изложени в подадения по реда на чл.287, ал.1 ГП. отговор.
Настоящата инстанция приема, че наведеният от касатора порок на оставеното в сила първоинстанционното решение, с което без да е прогласена нищожността на сделката е отменен нотариалния акт, която отмяна според чл.431, ал.2 ГП. (отм.) нямало самостоятелно значение, а е в зависимост от уважаването на иска, с който е разрешен спора за засегнатите с него граждански права е от категорията на тези, които подлежат на поправяне от съда, постановил решението. Изложеното в мотивите му свидетелства, че съдът се е произнесъл по основателността на предявените в обективно съединение установителни искове, следователно спорният въпрос по делото е бил предмет на мисловна дейност на съда и във връзка с това е направил съответен правен извод, отразен в мотивите на решението, но при изписване на диспозитива е допусната техническа грешка, като не е отразено нищо относно тези правни изводи на съда. Следователно се касае до очевидна фактическа грешка, тъй като отстраняването й не се изразява в постановяване на ново решение като резултат на решаваща мисловна дейност на съда, а се поправя допуснатата техническа грешка. Несъответствието между формираната от съда воля и обективирането й в диспозитива на решението следва да бъде отстранено от първоинстанционния съд по реда на чл.192, ал.2 ГП. (отм.) и след влизане в сила на решението за поправка на явната фактическа грешка делото следва да се върне на касационната инстанция за произнасяне по допустимостта на касационно обжалване на поправеното решение на посочените от касатора основания.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ отделение при Търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 320/2008 г. на ВКС, ІІ-ро т.о.
ВРЪЩА делото на Районен съд-Бяла Слатина за поправяне на очевидна фактическа грешка, допусната в писмения текст на решение № 212 от 10.10.2007 г. по гр.д. № 465/2006 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: