О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N563
София, 27.08.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на девети април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 1094/2009 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Т” Е. срещу решение № 629 от 19.10.2009 г. по гр.д. № 691/2009 г. на В. окръжен съд, с което е отменено решение № 564 от 10.07.2009 г. по гр.д. № 1015/2009 г. на В. районен съд в частта, с която предявения от Д. Х. К. , Е. с фирма “Д” отрицателен установителен иск по чл.124 ГПК срещу касатора е отхвърлен до пълния му предявен размер от 2 232.74 лв. и вместо него е постановено друго, с което е признато за установено, че ищцата не дължи на касатора сумите по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 2369/2006 г. на ВРС, въз основа на което е образувано изп.д. № 178/2009 г. на ЧСИ Г. Б. до пълния размер на присъдените по изпълнителния лист суми.
В касационната жалба се навеждат доводи за постановяване на въззивното решение в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, поради което се иска отмяната му като неправилно. Поддържа се и оплакване за необоснованост на направения от въззивния съд извод, че едноличният търговец, ползващ помещението като питейно заведение е потребител на топлинна енергия за стопански нужди.
В приложеното към жалбата изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа, че материалноправният въпрос, обусловил решаващите изводи на въззивния съд е следва ли съобразно нормата на чл.153, ал.6 ЗЕ да се третира като потребител на топлинна енергия лице, притежаващо обект в сграда етажна собственост, прекратило топлоотдаването в имота си без съгласието на останалите етажни собственици и участва ли това лице по силата на цитираната по-горе норма в разпределението на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия при положение, че това лице няма сключен писмен договор за продажба на топлоенергия. Повдигнат е и въпросът като какъв следва да се третира едноличиният търговец – като потребител на топлонерегия за стопански нужди съгласно § 1, т.43 от ДРЗЕ или е такъв за бигови нужди по смисъла на § 1, т.42 от ДРЗЕ. Противоречивото произнасяне по тези въпроси обосновават според касатора приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, в подкрепа на което се представят Решение № 500 от 19.06.2009 г. по гр.д. № 539/2009 г. на В. районен съд и Решение № 730 от 20.05.2009 г. по гр.д. № 285/2008 г. на В. окръжен съд, без отбелязване, че същите са влезли в законна сила.
Ответникът по касация Е. “Д” не е изразила становище по допустимостта на касационното обжалване по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК, но независимо от процесуалната й допустимост не е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване.
За да уважи изцяло така предявения отрицателен установителен иск, въззивният съд е приел, че през исковия период доставката на топлоенергия е регламентирана от ЗЕЕЕ (отм.) и от ЗЕ, като и при двата правни режима правоотношенията по повод потреблението й се уреждат с писмен договор при публично известни общи условия, какъвто не е сключен между страните по спора, като при това ползването на процесното помещение за търговски цели определяло потреблението й като такова за стопански, а не за битови нужди. Освен поради така направения извод, искът е счетен за основателен и поради обстоятелството, че ищцата не само е прекратила топлоподаването към отоплителните тела в имота си, но поради премахването на вертикалните щрангове в обекта липсват каквито и да било елементи от сградната инсталация. Като трето основание за уважаване на отрицателния установителен иск въззивният съд изтъкнал, че в тежест на топлопреносното дружество като ответник по отрицателния установителен иск и носител на доказателствената тежест по отношение на благоприятния за него факт за потребление на такава енергия е доказването на вземанията си през исковия период като приспадаща се на ищцата част от преразпределената топлинна енергия от сградната инсталация съобразно действащите през исковия период нормативно определени методики, което по делото не било изпълнено.
Следователно, макар и обсъдени, формулираните в изложението на касатора материалноправни въпроси не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд по конкретния правен спор, което дава основание да се приеме, че не е изпълнено основното изискване на чл.280, ал.1 ГПК във вложения от законодателя смисъл.
Липсата на посочен съществен правен въпрос е достатъчно основание за недопускане до касационно обжалване, поради което и не следва да се обсъжда налице ли е сочената от касатора допълнителна предпоставка за това по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения настоящият състав приема, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не следва да бъде допусната до касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ отделение, Търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 629 от 19.10.2009 г. по гр.д. № 691/2009 г. на В. окръжен съд в обжалваната му част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: