О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 505
София, 10.09.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на пети август две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 12/2009 година
Производство по чл.274, ал.2, предл 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на “Е. “Г. Кулев- В. ” срещу определение от 17.11.2008 г. по гр.д. № 618/2008 г. на Русенския окръжен съд.
С частната жалба е наведено оплакване за незаконосъобразност, допуснати нарушения на съществени процесуални правила и необоснованост.
Ответната по частната жалба страна Е. “М” не е възразила по реда на чл.276 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение на търговска колегия, като взе предвид доводите във връзка с инвокираните оплаквания съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК и данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното определение въззивният съд оставил без уважение молбата на настоящия жалбоподател за изменение на постановеното от него решение в частта за разноските по реда на чл.192, ал.4 от отменения Гражданскопроцесуален кодекс.
В съобразителната част на определението е прието, молбоподателят с поведението си е станал причина за завеждането на делото и независимо от постановения от него резултат, а именно отхвърлянето на иска по чл.233 ЗЗД поради предаване на държането върху имота в хода на процеса, то предвид основателността му към датата на предявяването той дължи заплащането на направените от ищеца разноски пред двете инстанции.
Обжалваното определение е правилно.
В частната жалба повторно се навеждат доводи срещу извода на съда, че представеното по делото предизвестие не е било получено от него и следователно към датата на предявяване на иска наемният договор не е бил прекратен, поради което не може да му бъде вменена отговорността за разноските по делото, тъй като не е станал причина на завеждането на делото. Доводът е неоснователен.
С разпоредбата на чл.192, ал.4 ГПК (отм.), аналогична на чл.248 от действащия ГПК се цели да съдът, постановил решението, да отстрани собствените си грешки при формиране на извода относно отговорността за разноски или пропуска да се произнесе по направеното искане за тяхното присъждане. Касае се до изключение от забраната да се отменя или изменя решението от съда, който го е постановил (чл.192, ал.1 ГПК (отм.), но пререшаването на въпроса за отговорността за разноските трябва да стане съобразно определения с решението изход на спора. Направения в разгледания случай извод на съда относно прекратената преди предявяване на иска обвързаност на страните от договора за наем е относим към съществото на спора, не към отговорността за разноските, поради което съдът е бил изправен пред забраната да изменя решението си, независимо от това дали преценката му относно момента на прекратяване на наемния договор е обоснована или не.
Неоснователо е и поддържаното от жалобоподателя оплакване, че в нарушение на правилото на чл.64, ал.1 ГПК (отм.) въззивният съд е присъдил разноски за двама адвокати. В случая се касае до разноски, направени пред две инстанции, а не до присъждане на възнаграждение за едновременно осъществено процесуално представителство от двама пълномощници, в каквато насока са поддържаните от жалбоподателя оплаквания, което обуславя извод за неоснователност на частната му жалба срещу постановеното от Русенския окръжен съд определение по чл.192, ал.4 ГПК (отм.).
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 17.11.2008 г. по гр.д. № 618/2008 г. на Русенския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: