О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N515
София, 11.08.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и шести юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 833/2008 година
Производство по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Ботевградски вести” Е. срещу решение № 481 от 03.07.2008 г. по гр.д. № 93/2008 г. на Софийски окръжен съд, с което се оставя в сила решение № 97 от 01.11.2007 г. по гр.д. № 227/2005 г. на Ботевградския районен съд, с която касаторът е осъден на основание чл.280 и сл. ЗЗД да заплати на Й. П. Г. сумата 2 292.62 лв., включваща неизплатено възнаграждение по договор за възлагане на управлението на дружеството, мораторна лихва върху него и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и постановяването му в нарушение на материалния закон.
В депозираното съгласно изискването на чл.284, ал.3, т.1 ГПК изложение касаторът обосновава допустимостта на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК с твърдението, че въпросът за присъждането на възнаграждения по договори за възлагане на управление в случаите, в които доверениците не са положили необходимия труд за изпълнение на поставените им задачи е от значение за развитието на правото поради необходимостта от изоставяне на съдебната практика в тази насока.
Ответникцата по касация Й. П. Г. не е заявила становище по жалбата по реда на чл.278 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, настоящият състав счита, че не е налице соченото от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с решение от 26.11.2003 г. на Общинския съвет на гр. Б. в качеството му на принципал на ТД на касатора ищцата е освободена от длъжността управител, заемана по силата на сключения договор за възлагане на управление от 19.03.2002 г., обосновано с докладна записка за извършени от нея “действия и бездействия, довели до влошаване на икономическото състояние на дружеството”. Въз основа на събраните по делото доказателства, сочещи че отчетената счетоводна загуба е резултат на реализирания доход за външни услуги, с които са закупени основни средства, изплатени са трудови възнаграждения, като е отчетен и ръст на приходите за 2003 г. от продажба на стоки и услуги от основната дейност, са развити съображения, че извършените разходи по доставката на компютърна техника имат пряко отношение към предмета на дейност – издаване и разпространение на вестник, издателска дейност и други незабранени от закона дейности, че увеличаването на разходите за заплати и осигуровки е обосновано от икономическата обстановка – увеличаване на работната заплата в обществения сектор. Въз основа на така установените факти въззивният съд е приел, че ищцата добросъвестно е изпълнявала задълженията си като управител, произтичащи от сключения с принципала договор, като същевременно е отчетено обстоятелството, че в нарушение на чл.31 от Наредбата за упражняване правото на собственост на общината върху общинската част от капитала на търговските дружества с договора за възлагане на управление не са определени конкретни бизнес задачи с посочени икономически показатели, поради което в полза на същата е възникнало вземане за възнаграждение за посочения в исковата молба период, както и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.
Настоящият състав приема, че липсва повдигнат материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото, доколкото изложената от касатора формулировка сочи на неправилно според становището му решение на въззивния съд. Практика в изложения смисъл не само не е посочена от него, но такава категорично отсъства, поради което въпрос за необходимостта от произнасяне с цел преодоляването й във вложения в чл.280, ал.1, т.3 ГПК смисъл изобщо не стои, респ. не следва да се обсъжда. Специфичен за конкретното делото въпрос не може да бъде извлечен и от касационната жалба на касатора, доколкото изложените в нея оплаквания касаят обосноваността на съдебния акт, което обуславя извод за отсъствието на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 481 от 03.07.2008 г. по гр.д. № 93/2008 г. на Софийски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: