О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 445
София,. 10.07.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на десети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 374/2009 г.
Производство по чл.274, ал.2, пр.2 във вр. с ал.1,т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на “Взаимоспомагателна земеделска кредитна асоциация на частните стопани М. ”, гр. П. срещу определение № 83 от 19.02.2009 г. по ч.т.д. № 85/2009 г. на тричленен състав на ВКС-ТК, І-во отделение.
С частната жалба е наведено оплакване за незаконосъобразност, допуснати нарушения на съществени процесуални правила и необоснованост.
. Настоящият състав на ВКС, второ отделение на търговска колегия, като взе предвид доводите във връзка с инвокираните оплаквания съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК и данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното определение е оставена без разглеждане частната жалба на настоящия жалбоподател срещу определение № 469 от 10.10.2008 г. по в.ч.гр.д. № 767/2008 г. на Плевенския окръжен съд.
В съобразителната му част е посочено, че обжалвания съдебен акт, потвърждаващ определението на първоинстанционния съд, с което е оставена без уважение молбата на настоящия жалбоподател за допускане на предявените от него искове не подлежи на факултативен касационен контрол, тъй като не попада в обхвата на чл.274, ал.3 ГПК.
Определението е правилно и следва да се остави в сила.
Обжалваният пред тричленния състав на ВКС съдебен акт не е от категорията съдебни актове, за които е предвидена обжалваемост с частна касационна жалба. Частното касационно обжалване е регламентирано с разпоредбата на чл. 274, ал. ІІІ от ГПК, която въвежда изрична лимитивност при изброяване на определенията, подлежащи на касационен контрол. Определенията, с които съдът се произнася по искане за допускане на обезпечение по реда на чл. 389 ГПК не попадат в кръга на визираните в т. т. 1 и 2 на текста, тъй като то има привременен, несамостоятелен характер, от което следва, че с него не се прегражда развитието на исковия процес, не се дава разрешение по същество на друго производство, нито се прегражда развитието му. Следователно, това определение подлежи на двуинстанционно разглеждане и с произнасянето от Плевенския окръжен съд е изчерпан реда за инстанционен контрол, поради което същият е влязъл в сила.
Предвид изложеното настоящият състав се присъединява към преобладаващото в ТК на ВКС становище по въпроса за недопустимостта на касационното обжалване на определенията по чл. 389 и 390 ГПК, изоставяйки застъпваното досега становище, като приема че посочените определения не попадат в обхвата на определенията по чл. 274 ал. І3 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 83 от 19.02.2009 г. по ч.т.д. № 85/2009 г. на ВКС, ТК, І-во т.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: