О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 46
София, 21.01.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на шестнадесети януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 335/2008 година
Производство по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. Д. К. против въззивно определение № ІІІ-91/21.03.2008 г. по ч.гр.д. № 137/2008 г. на Бургаския окръжен съд, с което се оставя без разглеждане частната й жалба против определение от 01.02.2008 г. по гр.д. № 3089/2007 г. на Бургаския районен съд. С това определение първоинстнационният съд е оставил без уважение искането на настоящата жалбоподателка, ищец по делото за незабавно спиране на плащането по договор за паричен кредит от 18.01.2007 г.
В частната жалба е наведено оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за незаконосъобразност и допуснати съществени процесуални нарушения.
В депозираното съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 във вр. с чл.278, ал.3 ГПК изложение са развити и съображения относно наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, обуславящи според частната жалбоподателка основание за допускане на частната жалба до разглеждане по същество. В депозираното по делото изложение по чл.284, ал.3 ГПК се поддържа, че същественият процесуалноправен въпрос за връзката между предмета на делото и искането за спиране на плащането по посочения договор за банков кредит е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВС и на ВКС – Решение № 44 от 2.02.02.1995 г. по гр.д. № 2122/1994 г. на V г.о. на ВС.; Решение № 608 от 03.05.1999 г. по гр.д. № 2354/1998 г. на V г.о. на ВКС и Решение № 773 от 15.07.2002 г. по гр.д. № 1534/2001 г. на V г.о. на ВКС.
Ответниците по частната касационна жалба не са изразили становище по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна, но е процесуално нудопустима по следните съображения:
С оглед изложените от частната жалбоподателка основания и данните по делото, настоящият състав намира обаче, че касационнното обжалване на въззивното определение не следва да бъде допуснато.
Производството по делото е образувано по искове на настоящата жалбоподателка, предявени в пасивно субективно съединение срещу Българска пощенска банка, “Б” АД и “ALG Laif България” АД с твърдението, че по силата на сключения между нея и Д. Г. В. от една страна и първия ответник от друга страна договор за банков кредитот 17.10.2005 г. в качеството им на кредитополучателите по него получават застраховка “Злополука” в третия ответник, по която бенефициер е кредитодателят “БПБ” АД. Независимо от одобрената от третия ответник сума за погасяване на остатъка от кредита поради смъртта на втория кредитополучател, бенефициерът по застраховката не потърсил одобрената от застрахователя сума в размер на 2 105.09 лв., нещо повече, за рефинансиране на получения кредит първият ответник я убедил да сключи на 18.01.2007 г. нов договор за банков кредит с обяснението, че след получаване на обезщетението от третия ответник същата няма да се дължи по новия договор. Междувременно вземането по кредита било прехвърлено с цесия на втория ответник, от когото получила уведомление, че дължи погасяване на целия размер на кредита. Въпросът с получаването на обезщетението от третия ответник умишлено се забавял, поради което същата е поискала от съда да осъди солидарно ответниците да й заплатят сумата 2 105.09 лв., както и да постанови спиране на плащанията по договора за банков кредит от 18.01.2007 г. до окончателното изясняване на въпроса.
Съдържащото се в исковата молба особено искане не може да бъде квалифицирано като искане за допускане на обезпечение по реда на чл.308 ГПК (отм.), доколкото със спирането на плащанията по договора от 18.01.2007 г. не се обезпечават правата на жалбоподателката при евентуално уважаване на иска й за присъждане на сумата, дължима според нея като обезщетение на бенефициера по инкорпорирания в договора за банков кредит от 17.10.2005 г. договор за застраховка “Злополука”.
В случая не се касае до искане за налагане на неподходяща обезпечителна мярка, а до искане, което е извън правораздавателната власт на съда, поради което следва да се отрече, че по него е възникнало някое от регламентираните от Гражданския процесуален кодекс производства, по което да е дадено разрешение с обжалваното определение или да се прегражда по-нататъшното развитие на делото, поради което в разглеждания случай не е налице нито една от хипотезите на чл.278, ал.3 ГПК.
От необжалваемостта на атакуваното определение следва да се приеме, че подадената срещу него частна касационна жалба е процесуално недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство да бъде прекратено.
Водим от горното настоящият състав на ВКС, второ отделение на Търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима частната касационна жалба на М. Д. К. против определение № ІІІ-91/21.03.2008 г. по ч.гр.д. № 137/2008 г. на Бургаския окръжен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред тричленен състав на ВКС в седмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: