О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 519
София, 05.08.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на пети февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 817/2009 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. П. У. срещу решение № 462 от 05.01.2009 г. по гр.д. № 683/2007 г. на Софийски градски съд, с което е отменено частично решение от 05.09.2006 г. по гр.д. № 3855/2005 г. на Софийски районен съд, 44 състав и вместо него е постановено друго, с което е признато за установено на основание чл.254 ГПК (отм.), че “П” ЕООД-гр. София не дължи на О. П. У. сумата 10 000 лв. по запис на заповед, издаден на 08.07.2003 г., въз основа на който е издаден изпълнителен лист в полза на касатора по гр.д. № 0268/2005 г. на Софийски районен съд, 53 състав. Изложени са съображения, че посоченото като издател на процесния запис на заповед лице не се е намирало в гр. С., отбелязан като място на издаване, а в к.к.”С” и липсата на автентичен подпис е основание да се счете, че не е възникнало менителнично задължение – чл.461, хип.2 във вр. с чл.537 ТЗ .
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени процесуални нарушения.
В изложението, депозирано съгласно изискването на чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът обосновава допустимостта на касационното обжалване с приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК по следните процесуалноправни въпроси: следва ли са се отложи дело, ако процесуалния представител на страната, искаща отлагане е препятстван да се яви по причина като раждане на дете няколко дни преди съдебното заседание, а самата страна е узнала късно за това обстоятелство; следва ли делото да се гледа, ако страната би могла евентуално да се яви и защитава лично сама, без процесуален представител, който да я защитава, като липсата й на юридически познания се счете като недостатъчно основание за отлагане на делото, както и други процесуални въпроси, относими към попълване на делото с необходимия доказателствен материал. Поддържа се, че поставените въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС (каквато не се сочи), а от друга страна изясняването на същите е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касация “П” Е. по реда на чл.287, ал.1 ГПК възразява срещу допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК, но независимо от процесуалната й допустимост не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Съобразно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под точно прилагане на закона най-общо се разбира еднородно тълкуване на закона, т. е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая жалбоподателят само е посочил това основание, но не се е позовал нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна, но неправилна практика, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Не е обосновано в изложението, че разглеждането на касационната жалба ще е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон. Тези предпоставки не са налице по отношение на нормата на чл.107, ал.2 ГПК (отм.), аналогична на чл.142, ал.2 от сега действащия ГПК , която е ясна и не се нуждае от тълкуване и по приложението й има установена практика на ВКС. Изложените от жалбоподателя твърдения касаят неправилност на решението, изразяваща се в постановяването му в нарушение на съществени процесуални правила, което обаче е основание за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК, но те не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Изложеното позволява да се обобщи, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ отделение при Търговската колегия
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 462 от 05.01.2009 г. по гр.д. № 683/2007 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: