О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 594
София, 08.09.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на трети август две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 331/2009 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Х. Т., М. Ю. Т. и Х. Ю. Т. срещу решение № 155 от 11.06.2008 г. по гр.д. № 722/2008 г. на Софийски апелативен съд, с което се оставя в сила решение от 28.12.2006 г., поправено по реда на чл.192, ал.2 ГПК (отм.) с решение от 27.11.2007 г., постановени по гр.д. № 2446/2005 г. на Софийски градски съд, І ГГ-3 състав в частта, с която са отхвърлените предявените от тях искове по чл.407 ТЗ (отм.) срещу З. “Б” за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от тях поради смъртта на Ю. М. Т. съпруг и баща на касаторите, виновно причинена от водача на л.а. “Ф”, чиято отговорност по застраховка гражданска отговорност е застрахована при ответника за разликата над 40 000 лв. до 80 000 лв. за първата от тях и за разликата над 25 000 до претендираните по 45 000 лв. за всеки един от останалите двама ищци Изложени са твърдения за произнасяне в решението по съществен материалноправен въпрос в противоречие с трайната съдебна практика – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Обезщетението следва да се определи в съответствие с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД по справедливост с оглед претърпените вреди. В случая то е занижено и не било съобразено с трайната съдебна практика и съществуващите в страната икономически условия и стандарт на живот.
Ответникът по касация З. “Б” не е изразил становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, настоящият състав счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата. Въпросът за точното приложение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД е съществен, но не може да се приеме, че даденото разрешение в обжалваното решение е в противоречие на утвърдената съдебна практика. Съгласно ППВС № 4/1968 г. при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост, като се извършва преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства – характера и степента на увреждането, обстоятелствата, при които е извършено то, а при причиняване на смърт от значение са и възрастта на увредения, отношенията между пострадалия и близките, който търсят обезщетение. За всеки отделен случай обаче съдът прави преценка на установените по делото факти и обстоятелства във връзка с увреждането и вредите и изхожда от страданията, отчитайки съществуващата между тях духовна връзка. Както бе посочено, установената съдебна практика дава разяснения за критериите, по които при всеки отделен случай се определя размера на обезщетението. Разликата в присъжданите от съдилищата размери на обезщетенията за неимуществени вреди произтича от различните факти при всеки отделен случай, а не от неточното прилагане на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, която установява справедливостта като единствен критерий за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Въпрос на фактическа преценка на решаващия съд е определянето на обезщетението по чл. 52 ЗЗД при спазване на посочените критерии, което в случая е сторено от въззивния съд.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ отделение при Търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 155 от 11.06.2008 г. по гр.д. № 722/2008 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: