О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N580
София, 02.09. 2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на трети август две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 300/2009 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. А. Т. срещу решение № І* от 12.12.2008 г. по гр.д. № 738/2007 г. на Бургаския окръжен съд, с което е отменено решение № V* от 11.07.2007 г. по гр.д. № 237/2007 г. на Бургаския районен съд в частта, с която са отхвърлени исковете на Т. С. К. по чл.407, ал.1 ТЗ(отм.) и вместо него е постановено друго, с което З. д. “Е” АД е осъдено да заплати на ищцата, увредена при ПТП обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди от ексцес, вкл. и разликата между получаваната от ищцата инвалидна пенсия вместо трудово възнаграждение в размер на минималната за страната работна заплата.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, а допустимостта на касационното му обжалване е обоснована с произнасянето от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл.51, ал.3 ЗЗД. Поддържа, че ищцата е допринесла за настъпването на ексцеса, тъй като според заключението на съдебно-медицинската експертиза при полученото счупване е следвало да й бъде извършено ендопротезиране, а не метална остеосинтеза, последица от която е появата на асептична некроза на бедрената глава. С оглед на това счита, че вина за намалената трудоспособност носи ищцата или евентуално Освен това излага твърдението, че по делото не е установено, че ищцата е направила необходимото да намери подходяща работа, поради което изводът на съда за основателност на претенцията й за заплащане на обезщетение в размер на разликата в доходите й въззивният съд бил направен в противоречие с Решение № 73 от 27.01.1986 г. по гр.д. № 43/1985 г. на ОСГК и на Решение № 64/1.10.1980 г. на ОСГК по гр.д. № 60/80 г.
Ответниците по касация Т. С. К. и З. д. “Е” АД не са заявили становище по допустимостта на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена от третото лице-помагач на страната на ответника и е надлежна страна в процеса, същата е насочена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, настоящият състав счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че за претърпените от ищцата увреждания – счупване на шийката на дясна подбедрена кост в резултат на ПТП, настъпило през 2001 г., виновният водач на таксиметровия лек автомобил и касаторът в качеството му на негов работодател са осъдени с влязло в сила решение солидарно да й заплатят обезщетения за претърпените имуществени и неимуществени вреди на основание чл.49 и чл.45 ЗЗД.становено е, че след лечението на тазобедрената става чрез оперативна интервенция на следващата година ищцата получила начална некроза на главата на дясната бедрена кост. Била е оперирана и изваден поставеният й остеосинтезен материал, установено е развитие на асептична некроза на бедрената кост. В рамките на процесния период от 01.05.2003 г. до 31.12.2007 г. ищцата била инвалидизирана, като с ЕР на ТЕЛК и НЕЛК е определена намалена трудоспособност 75% за срок до 01.03.2004 г., и 61% за срок до 01.01.2008 г., като в тях е отбелязано, че противопоказни са й условията на труд, свързани със статично и динамично натоварване на долните крайници. Според заключението на експертите от съдебно-медицинската експертиза некрозиралата й бедрена става е със смачкана глава, със стеснена междинна става, която е причина за накуцваща походка и ограничени, болезнени движения. Обсъдени са доказателствата по делото, сочещи че през отделни периоди въпреки инвалидизирането й и независимо че не е била трудоустроена, ищцата е работила като учител по заместване, въз основа на което въззивният съд приел, че пострадалата е проявила добросъвестност да ограничи вредите, опитвайки се да си намери работа и поради това й се дължи обезщетение в размер на разликата между пропуснатото възнаграждение, получавано до прекратяване на трудовия й договор поради настъпилата нетрудоспособност и получаваната пенсия за инвалидност.
Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение, намира, че не е налице соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Първият от повдигнатите от касатора въпроси по същество касаят законосъобразността на обжалвания съдебен акт. Изводът за наличието или не на съпричиняване на вредосния резултат от страна на ищцата е изграден въз основа на приетата от съда фактическа обстановка, но евентуалните грешки при формиране на фактическите изводи поради нарушаване на правилата за оценъчната дейност на доказателствата по делото са относими към правилността на решението и съставляват касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, но не са въведени като критерии за селекция на жалбата при въведеното с чл.280, ал.1 ГПК факултативно обжалване.
Неоснователно се поддържа от касатора, че вторият от повдигнатите в изложението си материалноправни въпроси е разрешен в противоречие с дадените с цитираните от него Тълкувателни решения на ОСГК на ВС разяснения относно задължението на увредения по чл.83, ал.2 ЗЗД да положи дължимата грижа и ограничи размера на вредите, като направи необходимото, за да постъпи на подходяща за дадената му ІІІ група инвалидност работа. В изпълнение на тези задължителни разяснения въззивният съд подробно е анализирал представените доказателства, сочещи на проявената от ищцата активност чрез многократното заемане на учителско място по заместване, макар и за кратки периоди от време да ограничи размера на вредите като последица от увреждането й при процесното ПТП. Очевидно е обаче, че неговият характер обективно стеснява възможностите й да заеме подходяща работа, като в тази насока съдът е отчел препоръките на ТЕЛК и заключението на съдебно-медицинската експертиза, според които противопоказни условия на труд са свързаните не само с динамичното натоварване на долните крайници, а това са всички професии, при които човек стои изправен, ходи и се придвижва, но и тези в седящо положение поради невъзможността на ищцата да достигне сгъване на крайниците до 90 градуса. Изложеното позволява да се обобщи, че при постановяване на решението си в обжалваната част съдът изцяло се е съобразил със задължителните разяснения, дадени с цитираните в изложението тълкувателни решения, което дава основание да се приеме, че в разглеждания случай отсъства приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № І* от 12.12.2008 г. по гр.д. № 738/2007 г. на Бургаския окръжен съд.
Определението не полежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: