О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 359
София, 30.06.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на деветнадесети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 330/2009 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “С” А. срешу решение 461 от 23.12.2008 г. по т.д. № 627/2008 г. на Пловдивския апелативен съд в частта, с която е обезсилено решение № 24 от 18.04.2008 г. по т.д. № 18/2007 г. на Смолянския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен иска на касатора срещу “Т” О. с правно основание чл.97, ал.1 ГПК (отм.) и в частта, с която е отхвърлен предявения от него иск срещу “Р” А. /в ликвидация/ с правно основание чл.431, ал.2 ГПК (отм.) и е прекратено производството в тези му части като недопустимо.
С касационната жалба е наведено оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт поради необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съществени нарушения на процесуалните правила. В изложението, депозирано съобразно изискването на чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в посочените му части, обосновано с произнасянето от същия състав на Смолянския окръжен съд по въпроса за активната му материалноправна легитимация по предявения срещу “Т” О. иск по чл.97 ГПК (отм.) в противоречие с постановените от същия състав регистърни решения № 612/15.07.2002 г., № 796/11.09.2002 г., № 1088/09.12.2002 г. и № 535/15.07.2002 г., всички по ф.д. № 608/1997 г., в които било отразено, че праводателите му са собственици на 40% от акциите на “Р” А. /в ликвидация/. Освен това се поддържа, че съдът в нарушение на константната съдебна практика подменил предмета на делото, като се произнесъл по иск с правно основание чл.97 ГПК (отм.), а не по предявения от него иск срещу “Р” А. /л/ с правно основание чл.431, ал.2 ГПК.
Ответниците по касация “Т” О. и “Р” А. /н/ не са изразили становище по допустимостта на касационнато обжалване.,
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, настоящият състав счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Производството пред Смолянският окръжен съд е образувано по иск на “Т” О. за признаване за установено по реда на чл.431, ал.2 ГПК (отм.) по отношение на “Р” А. /в ликвидация/, че вписването на заличаването на ответника от търговския регистър въз основа на регистърно решение № 950 от 12.09.2003 г. по ф.д. № 708/1997 г. по описа на Смолянския окръжен съд е недопустимо.
С определение от 09.07.2007 г. първоинстанционният съд конституирал по реда на чл.181 ГПК (отм.) настоящият касатор “С” А. като главно встъпващо лице в производството по делото, който на основание чл.97, ал.2 ГПК (отм.) предявил иск за признаване за установено по отношение на първоначалния ищец “Т” О. , че в качеството си на купувач на търговско преприятие по смисъла на чл.15 ТЗ е придобил притежаваните от “А” А. 40% от ациите на “Р” А. и той, а не “Т” О. е действителният акционер в последното дружество. Срещу ответника “Р” АД/л/ е предявен иск по чл.71 ТЗ поради нарушаване на членствените му права в качеството му на акционер с 40% от акциите на “Р” А. , които този ответник не бил вписал в книгата на акционерите. Отделно от това предявил иск срещу “Р” А. /л/ за установяване по реда на чл.431, ал.2 ГПК (отм.) на недопустимостта на вписването на заличаването му като юридическо лице в търговския регистър, извършено въз основа на регистърно решение № 950 от 12.09.2003 г. по ф.д. № 708/1997 г. по описа на Смолянския окръжен съд.
За да обезсили постановеното от Смолянския окръжен съд решение в частите му, с които предявените от касатора по реда на чл.181 ГПК искове срещу “Т” О. и “Р” А. /л/ са отхвърлени, въззивният съд приел, че същите са недопустими, тъй като не са налице предпоставките на чл.181 ГПК (отм.) за конституирането му като главно встъпващо лице. Изложени са съображения, че с исковата молба на настоящия касатор “С” А. не са заявени права, които да са предмет на спора между първоначалните страни и с нея ищецът не се претендира изцяло или частично за себе си спорното право, предмет на първоначалния иск, а иска това, което е поискал и първоначалния ищец – да се установи недопустимост на вписването. Отделно от това не са налице и пречки за ищеца “С” А. да установи правото си на собственост върху акции от капитала на “Р” АД/л/ по съответния процесуален ред и срещу лице, което оспорва тази негова собственост.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК допустимостта на касационното им обжалване е предпоставено от произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
Поставеният в изложението въпрос касае материалноправната легитимация на страната, която е свързана с принадлежността на субективното право. Липсата на материалноправна легитимация има за последица отхвърляне на иска като неоснователен. С обжалваното решение възникналия между касатора и първоначалните страни по делото не е разгледан по същество от въззивната инстанция, която, произнасяйки се по въпроси на “процеса относно процеса” е констатирала, че не са налице процесуалните предпоставки на чл.181 ГПК (отм.). за съединяване в общо производство на иска на третото лице срещу ищеца и ответника по първоначално предявения иск. Изложеното позволява да се приеме, че по отношение на повдигнатия въпрос не е налице първото задължително условие, визирано в чл.280, ал.1 ГПК, а именно да е съществен за конкретния спор. Въпросът за активната матеиралноправна легитимация на касатора се явява ирелевантен за изхода на делото, същият не може да обоснове допустимост на касационното обжалване и поради това по отношение на него не следва да се преценяват критерия за селекция по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Още повече под противоречива практика законът има предвид влезли в сила съдебни актове, с които със сила на пресъдено нещо се разрешава конкретен материалноправен спор, която е неприсъща на регистърните решения, на които се позовава касатора, като постановени в безспорното охранително производство.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 461 от 23.12.2008 г. по т.д. № 627/2008 г. на Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: