О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N518
София, 11.08.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и шести юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 761/2008 година
Производство по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Д. Т. срещу въззивно решение № 61 от 30.04.2008 г. по т.д. № 225/2008 г. на Софийски апелативен съд, с което се оставя в сила отхвърлителното решение на Софийски градски съд от 20.11.2007 г. по т.д. № 1556/2005 г., по предявения от касаторката иск срещу “С” АД за заплащане на авторско възнаграждение в размер на 3 400 лв.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, за необоснованост и допуснати съществени процесуални нарушения – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК за отмяната му като неправилно.
В депозираното съгласно изискването на чл.284, ал.3, т.1 ГПК изложение касаторката обосновава допустимостта на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК с твърдението, че в отклонение от практиката на ВКС, обективирана в Решение № 688 от 09.07.2003 г. по гр.д.. № 1179/2000 г., ІІ г.о., вместо под нормата на чл.258 и сл. ЗЗД, въззивният съд е субсумирал наведените с исковата й молба обстоятелства и петитум под нормата на 43 ЗАПС.
Ответникът по касация “С” АД по реда на чл.278 ГПК изразява становище за недопустимост на касационно обжалване, а по същество и за неоснователност на наведените с нея касационни основания, като моли да му бъдат присъдени съдебни разноски по делото.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, настоящият състав счита, че не са налице соченото от касатора основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд приел, че исковата сума се прете. ра като възнаграждение за изработения от ищцата по поръчка на ответника художествен продукт, уговорено в размер на 500 лв. със сключения между тях договор, по който последният й възложил художественото оформление – графичен дизайн на кориците и книжните тела, вкл.предпечатната подготовка на учебен комплект “М”.становено е по делото, че на обявения от МОН конкурс така оформения учебен комплект не е бил одобрен, съответно не е издаван и не е разпространяван в търговската мрежа, както е поддържано в исковата молба, въз основа на които данни съдът приел, че спорното правоотношение се регламентира от разпоредбите на ЗАПСП и с оглед установения по делото факт, че изработения творчески продукт не е бил възпроизвеждан и разпространяван по смисъла на чл.18, ал.2 ЗАПСП, то авторското право върху него не може да бъде определено по реда на чл.38 от с.з., тъй като не са реализирани приходи. Изложени са съображения, че представените по делото доказателства не установяват наличието на възникнало между страните правоотношение по издателски договор, в какъвто смисъл са изложените твърдения в исковата молба и поради това на ищцата не се дължи възнаграждение извън уговореното, а впоследствие изменено на 1 500 лв., и потвърдил първоинстанционното решение поради съвпадане на крайните му изводи.
Допустимостта на касационното обжалване е визирана от законодателя в нормата на чл. 280, ал. 1 от ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т. 1-3 на разпоредбата.
Твърденията за недопустимост и неправилност на въззивното решение поради процесуални нарушения е основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 2 и т. 3 от ГПК, но разглеждането им е предпоставено от наличието на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Произнасянето от съда по предявения иск съобразно със заявените от ищеца обстоятелства и със съдържанието на прете. раното право чрез посочения петитум е съществен процесуален въпрос от значение за вида на търсената с иска защита и респ. формиращ предмета на спора, с който се е сезиран съдът. Но съответствието между основанието и петитума на предявения иск по исковата молба и възприетата от съда правна квалификация, свързана с обсъждането на счетените за релевантни факти и обстоятелства, както и с диспозитива на съдебния акт е въпрос на конкретна преценка.
Цитираното от касатора решение № 688 от -9.07.2003 г. по гр.д. № 1179/2000 г. на ВКС, ІІ г.о. не дава разрешение на поставения процесуален въпрос, доколкото липсва произнасяне с него по спор, идентичен по характера с поставения за разглеждане в настоящото производство. Независимо от изложеното следва да се отбележи, че когато уговорената престация няма характер на трудов резултат, а е продукт на творческа дейност, както е в разглеждания случай, правата на автора на продукта се уреждат от специалния за това закон – ЗАПСП. В случая касаторката е прете. рала права върху създаден от нея обект на интелектуална собственост и защитата им се реализира по реда на цитирания закон, който като специален по отношение на ЗЗД дерогира разпоредбите му.
Изложеното позволява да се приеме, че соченият от касаторката селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК не е налице, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение№ 61 от 30.04.2008 г. по т.д. № 225/2008 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: