О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N531
София, 14.08.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на трети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 295/2009 година
Производство по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “И” Е. срещу въззивно решение № 208/2008 г. по т.д. № 297/2008 г. на Варненския апелативен съд, с което се оставя в сила решение № 208 от 29.04.2008 г. по т.д. № 1057/2007 г. на Варненския окръжен съд, с което касаторът е осъден да заплати на “А” О. на основание чл.327 ТЗ сумата 11 150.40 лв., представлява незаплатен остатък на цена по две фактури за доставка на строителни материали, както и обезщетение за забава в плащането им в размер на 4 351.40 лв.
С касационната жалба е наведено оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснаи нарушения на материалния закон и на съществени процесуални нарушения.
В изложението по чл.284, ал.3, т.2 ГПК касаторът поддържа, че в противоречие с практиката на ВКС, и по специално на АС при БТПП съдът приел, че основание за плащане са издадените фактури, а не самата доставка като изпълнение на задължението по договора за продажба, при това фактурите не били подписани от негов представител, а според него самото осчетоводяване на същите не е правно значим факт -Решение на АС при БТПП. Плащането на част от цената на стоките според него не означавало, че са получени всички стоки, вкл. и неплатените и ищецът дължал доказване на получаването им. – така Решение № 1* от 20.10.1994 г. по гр.д. № 1684/94 г. на V г.о., както и Решение по ВАД № 11/94 г.
Ответникът по касация ”А” О. по реда на чл.278 ГПК излага съображения за недопустимост на касационното обжалване, а по същество и за неоснователност на наведените с нея отменителни основания. Моли за присъждане на съдебни разноски
Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, настоящият състав счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
В съобразителната част на въззивното решение е прието, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за търговска продажба, обективиран в представените по делото два броя данъчни фактури на обща стойност 55 314.48 лв., в т.ч. и ДДС. Посочено е, че стоката е била доставена на купувача, за което е представена фактура за осъществения й транспорт. Сделката намерила счетоводно отражение в счетоводството както на ищеца, така и на ответника, от последния са извършени били частични плащания по нея в размер на 44 164.08 лв., като според ССЕ и в двете счетоводства остатъкът от задължението възлизал на исковата сума. Въз основа на това е прието, че с предаването на стоката, за което сочи както извършеното осчетоводяване, така и частичното плащане по фактурите, за ищеца е възникнало вземане за остатъка от продажната цена, както и обезщетение за забава от момента на приемането на стоките.
Искането за допускане на касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователно. Твърденията на касатора, че посоченият в изложението му материалноправен въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВС и на ВКС са неоснователни. В цитираното Решение № 987 от 26.11.2004 г. на ВКС по т.д. № 157/2004 г. на ТК е третиран въпроса за основанието, на което се дължи заплащане на цената на една стока и това не е фактурата, а фактът на извършената доставка. В случая решаващият съд, съобразявайки последователната практика на ВКС по приложението на чл. 327, ал. 1 ТЗ е уважил иска не на основание на представените по делото фактури, а поради наличието на категорични доказателства, установяващи предаването на описаните в тях стоки, при отчитане на доказателствената тежест в процеса. По същество доводите на касатора се свеждат до твърдяни и в касационната жалба нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост, които са основания за касиране съгласно чл. 281, т. 3 ГПК, но сами по себе си те не съставляват основания за допускане на касационно обжалване. Не е налице и твърдяното отклонение от практиката на ВКС разрешение на въззивния съд по въпроса за доказателственото значение на частичното плащане като конклудентно действие, потвърждаващо получаването на стоката, доколкото цитираното от него Решение № 1* от 20.10.1994 г. по гр.д. № 1684/1994 г. на V г.о. не третира въпроса за заплащане на остатъка от дължимата цена по доставени стоки и необходимостта от доказване на предаването и на незаплатената част от тях, както неоснователно се поддържа от касатора. Що се отнася до решенията, постановени от АС при БТПП, на които той се позовава, то те не могат да бъдат съобразявани, тъй като изискването на чл.280, ал.1, т.1 е същественият въпрос да е решен в противоречие с практиката на ВКС.
Изложеното позволява да се обобщи, че не е налице соченият от касатора селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради което касационнно обжалване не следва да се допусне.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 208/2008 г. по т.д. № 297/2008 г. на Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: