О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 470
София, 22.12. 2008 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесети декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело N 479/2008 година
Производство по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на “Б” ООД против определение № 280 от 23.10.2008 г. по ч.гр.д. № 2008/2008 г.. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 21.07.2008 г. по гр.д. № 2201/2005 г. на Софийски градски съд, КТ,І-3 състав, с което на основание чл.317, ал.2 ГПК (отм.) е заменено допуснатото с определение от 18.10.2006 г. по ч.гр.д. № 1805/2006 г. на САС обезпечение на предявения като частичен от настоящия жалбоподател иск, предмет на гр.д. № 2201/2005 г. на Софийски градски съд за заплащане на част от неустойка в размер на 40 000 лв., договорена в предварителния договор за учредяване право на строеж от 07.04.2003 г. чрез налагане на възбрана върху 663/770 ид.части от УПИ, съставляващ парцел ****ХІІ-443а от кв.55 по плана на гр. С., м.”Б”, целият от 770 кв.м., със залог в пари в размер на 40 000 лв., внесени от ответниците.
В частната касационна жалба не са развити съображения за допустимост на касационното обжалване на атакувания съдебен акт на посоченото в нея основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и не е посочен същественият процесуалноправен въпрос, който да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, но от изложените в частната жалба доводи настоящият състав приема, че като такъв се извлича въпросът за предпоставките, при които се допуска заменянето на наложена обезпечителна мярка чрез учредяване от ответника в полза на ищеца на залог в пари или ценни книги съобразно чл.180 и 181 ЗЗД, както и въпросът обезпечава ли тази замяна и увеличената част на иска или се разпростира само върху частично предявения иск.
В частната жалба са изложени също и доводи за неправилност на атакуваното определение, обосновани със становището му, че извода на първоинстанционния съд за вероятната основателност на частично предявения иск се отнася за иска в неговата цялост, което не е било съобразено от въззивния съд, приемайки, че при замяна на обезпечителната мярка при условията на чл.317, ал.2 ГПК (отм.) внесената от ответника сума като залог в полза на ищеца следва да съответства на цената на обезпечената част от иска.
Ответниците по частната касационна жалба чрез процесуалния си представител адв. М изразяват становище за недопустимост на касационно обжалване на атакуваното въззивно определение, а по същество излагат аргументи и за неоснователност на частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима съобразно правилото на чл.274, ал.3, т.2 ГПК, тъй като с обжалваното въззивно определение по същество отменя допуснатото обезпечение поради учредения по реда на чл.317, ал.2 ГПК (отм.) на залог в пари в полза на ищеца.
По допустимостта на касационното обжалване:
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК, приложима предвид препращането на чл.274, ал.3 ГПК по отношение и на частните жалби срещу определения, с които се дава разрешение по същество на други производства, какъвто характер има настоящето определение, постановено в обезпечителното производство, касационното обжалване е допустимо при наличието на точно определени условия. Абсолютно задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК изисквания, а именно въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
С оглед изложеното от частния жалбоподател основание и данните по делото настоящият състав приема, че в случая касационното обжалване е допустимо. Преди всичко, с атакуваното определение е решен въпрос, който може да бъде определен като съществен процесуален въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като именно неговото решаване е обусловило изхода на конкретния правен спор, а това е въпросът следва ли при замяна на обезпечителната мярка по реда на чл.317, ал.2 ГПК (отм.) внесената от ответника сума в залог в полза на ищеца да съответства само на обезпечената част от иска или от извода за вероятната основателност на частично предявения иск следва да се приеме, че обезпечението се отнася и до увеличената му част и поради това внесената в залог сума следва да съответства на пълния размер на предявения иск.
По отношение на поставения въпрос е налице поддържаното от частния жалбоподателя основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По повдигнатите от частния жалбоподател липсва трайна практика на ВКС, който при действието на отменения ГПК се произнасяше по законосъобразността на определенията по чл.308 ГПК (отм.) само в случаите, когато са постановени за първи път от въззивен съд / т.6 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС/.
Разгледана по същество обаче частната жалба против въззивното определение е неоснователна.
За да остави в сила първоинстанционното определение въззивната инстанция приела за неоснователен поддържания от настоящия жалбоподател довод, че допуснатото обезпечение е на иск с цена, която многократно надвишава внесената от ответниците сума по реда на чл.181 ЗЗД, като изложила съображения, че с наложената от първоинстанционния съд обезпечителна мярка е обезпечен предявеният като частичен иск за сумата 40 000 лв., но не и увеличената с него след допуснатото обезпечение част от вземането. Изложените съображения са обусловили правния й извод, че учреденият от ответниците по иска залог чрез внесената от тях сума в размер на 40 000 лв. по реда на чл.181 ГПК съответства на цената на обезпечения иск и поради това са налице предпоставките за отмяна на допуснатото от съда обезпечение.
Поддържаният и пред касационната инстанция довод на частния жалбоподател, че изводът за вероятната основателност на частичния иск се отнася и до новопредявената част от вземането, поради което отмяната на допуснатото увеличение е допустима само след учредяване на залог в пари, съответстващ на увеличения размер на иска е неоснователен.
Основополагащ принцип на гражданския процес е диспозитивното начало, изразяващо се в обусловеността му от волята на лицето, легитимирано да търси защита на субективното си право. То е отражение на разпоредителната власт на носителя на правото, който принцип е въплътен и в обезпечителното производство, което се инициира от ищеца по предявения или по бъдещия иск, изключение от който е въведено единствено по отношение на исковете за издръжка, по които съдът може и служебно да вземе мерки за обезпечаването им – чл.311 ГПК (ГПК). Според нормата на чл.314, ал.1 ГПК (отм.), в молбата за обезпечение трябва да се посочи обезпечителната мярка и цената на иска. Посочването на цената на иска е от значение в две направления – на първо място тя е от значение за определяне на размера, до който се допуска обезпечението и на второ място за определяне на размера на гаранцията, която трябва да представи молителят, когато тя е необходима, за да се допусне обезпечението. Изложеното дава основание да се приеме, че съдът е длъжен да се произнесе само в рамките на заявеното искане, тъй като неговите правомощия съгласно чл.2, ал.2 ГПК (отм.) произтичат от сезирането и са ограничени в неговите рамки. Излизането извън тези предели би съставлявало нарушение на диспозитивното начало в гражданския процес, което налага извода, че допуснатото от съда обезпечение на иска преди неговото увеличение, предприето било поради първоначалното му предявяване като частичен или поради погрешно определен размер не обезпечава и новопредявената част от вземането, както неоснователно се поддържа от частния жалбоподател. По отношение на нея липсва нарочен акт на съда поради липса на молба от заинтерисованото лице за обезпечаването й, което налага извода, че пределите на постановеното от съда определение по реда на чл.308 ГПК (отм.) се разпростират само по отношение на частично предявения иск. Като е съобразил горното, законосъобразно въззивният съд е приел, че за да се отмени по реда на чл.317, ал.2 ГПК (отм.) наложената обезпечителна мярка, внесената сума по учреденият от ответниците залог съгласно чл.181, ал.1 ЗЗД следва да съответства по размер на обезпечения иск преди увеличението му. Съдът не е бил сезиран с искане по чл.308 ГПК (отм.) по отношение на новопредявената част от вземането и поради липса на постановен по реда на чл.314, ал.2 ГПК (отм.) съдебен акт, учредяването на залог в пари върху необезпечената част от иска не се обхваща от визираните в чл.317, ал.2 ГПК (отм.) предпоставки за допустимост на отмяната на наложената обезпечителна мярка.
По изложените съображения настоящата инстанция намира, че въззивното определение е съобразено със закона и следва да се остави в сила.
Водим от горното Върховният касационен съд, второ отделение при Търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 820 от 23.10.2008 г. по ч.гр.д. № 2008/2008 г. на Софийски апелативен съд.
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 820 от 23.10.2008 г. по ч.гр.д. № 2008/2008 г. на Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: