О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 405
София, 08.07.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и девети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 679/2008 година
Производство по чл.288 ГПК във вр. с чл.280, ал.1 ГПК..
Образувано е по касационна жалба на Д. А. А. срещу решение № 133 от 12.06.2008 г. по гр.д. № 2840/2007 г. на Софийски градски съд, с което се оставя в сила решение от 12.06.2007 г. по гр.д. № 20233/2006 г. на Софийски районен съд, 39 състав, с което е отхвърлен предявения от касатора иск срещу “Ц” О. с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата от договор за покупко-продажба на недвижим имот от 10.12.1997 г., с която се уговаря, че “Продавачите си запазват правото на пожизнено и безвъзмездно ползване върху имота, предмет на сделката”.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради наличието на всички визирани в чл.281, т.3 ГПК основания.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК поддържа, че касационното обжалване на въззивното решение е допустимо на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по отношение на приложението на чл.20 ЗЗД при разриване на действителната воля на страните, когато тя е изявена неясно или е налице двусмислие на израза в договора – Решение № 559 от 17.05.1993 г. по гр.д. № 1724/1992 г. на ВС, ІV г.о. и Решение № 288 от 20.04.1993 г. по гр.д. № 935/1992 г. на ВС, І г.о. Поддържа се и основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по отношение на въпроса допустимо ли е юридическо лице, каквото е събирателното дружество да се назове като “продавачи” и може ли то да си запази “пожизнено” дадено право, с което по същество е поддържа нищожност на уговорка, съдържаща това право.
Ответната по касация страна “Ц” О. не е изразила становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК, но независимо от процесуалната й допустимост не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване.
Въззивното решение е постановено по иск на касатора по чл.97, ал.1 ГПК (отм.) във вр. с чл.26, ал.2 ЗЗД с твърдения, че клаузата от сключения по нотариален ред договор за продажба на недвижим имот, според която продавачът СД “А” – праводател на ответника, си запазва “пожизнено” безвъзмездното право на ползване върху имота е нищожна поради липса на воля на търговското дружество, насочена към това право.
Тълкувайки клаузите на процесния договор за покупко-продажба на описания в исковата молба недвижим имот, въз основа на употребеното в него множествено число при обозначаване на продавача както по отношение на изразената воля за прехвърляне на собствеността и на факта на получаване на договорената цена, както и на отразяването, че нотариусът се уверил в правата им на собственици въззивният съд е приел, че продавачи по договора са СД “А” и съдружниците му А. И. А. и В. Й. Н. , като последните двама, а не ТД са си запазили пожизнено правото на ползване върху имота.
Изложеното позволява да се приеме, че въпросът за разкриване на действителната воля на страните съобразно изискването на чл.20 ЗЗД не е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Правният режим на тълкуването е включен в чл. 20 ЗЗД. Тълкуването на договора е установяване на точния смисъл на уговорките, които той съдържа. По правило се тълкуват онези от тях, които са неясни – не само тези, които са двусмислени и неясни, но и уговорките, които от външна страна изглеждат ясни, но по тях има спор. В разглеждания случай въззивният съд в съответствие с правилото на чл.20 ЗЗД чрез тълкуване на отделните уговорки във връзка с едни други и всяка една в смисъла, който произтича от целия договор, като е разкрил действителните страни по процесната сделка законосъобразно е приел, че изразената от тях воля в оспорената от касатора клауза е насочена към позволена от закона цел – запазване правото на физическите лица продавачи на пожизнено и безвъзмездно ползване върху прехвърления в собственост на касатора недвижим имот. При така даденото от съда разрешение очевидно е, че въпросът за допустимостта на едно търговско дружество да си запази “пожизнено” едно право се явява неотносим към конкретния спор и поради отсъствието на основната за факултативното касационно обжалване предпоставка настоящият състав приема, че не са налице основания за неговото допускане.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 133 от 12.06.2008 г. по гр.д. № 2840/2007 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: