О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 531
София,15.09.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на пети август две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 18/2009 година
Производство по чл.274, ал.2, предл. 1 ГПК.
Образувано е по частни жалби на Е. “А”, с. Ч. и на “Л” О. срещу определение № І* от 15.10.2008 г. на Бургаския окръжен съд, с което е определението, с което е даден ход по същество на в.гр.д. № 414/2008 г., отменено е определението по гр.д. № 1*:2007 г. на Бургаския районен съд, с което производството по иска на Д. С. срещу “Л” О. е прекратено, прекратено е производството по в.гр.д. № 414/2008 г., , а делото е върнато на Бургаскишя районен съд за произнасяне по иска на Д. С.
С частните жалби е наведено оплакване за допуснати нарушения на съществени процесуални правила и необоснованост и се иска отмяна на обжалваното определение.
Ответната по частната жалба страна Д. К. С. не е възразила по реда на чл.276 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение на търговска колегия, като взе предвид доводите във връзка с инвокираните оплаквания съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК и данните по делото, приема следното:
Частните жалби са подадени в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежни страни и са процесуално допустими, а разгледани по същество и ОСНОВАТЕЛНИ
В съобразителната част на обжалваното определение е прието, че исковете на Д. С. срещу Е. “А” и срещу “Л” О. са предявени при условията на обективно кумулативно и като е прекратил производството срещу втория ответник първоинстанционния съд е постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено, а делото върнато за произнасяне по съществото му.
Обжалваното определение е неправилно.
Производството пред Бургаския районен съд е образувано по иск на Д. С. срещу Е. “А” и “Л” О. с твърдения, че обективираният в нотариална форма договор с първия ответник, по силата на който му е прехвърлила право на собственост и му учредила право на строеж върху идеални части от собствения й недвижим имот в с. Ч.,” е унищожаем на основание чл.27 във вр. с чл.29 ЗЗД, което обуславяло правният й интерес от предявяване на този иск, като е поддържала, че при евентуалното унищожаване на договора правото на строеж би се върнало обратно в патримониума й, а тъй като това право вече било прехвърлено на втория ответник, е поискала от съда да унищожи поради измама нотариалния акт за прехвърляне правото на строеж на първия ответник и при условията на евентуалност, на основание чл.431, ал.2 ГПК (отм.) да отмени частично нотариалния акт, с който на втория ответник му е прехвърлено процесното право на строеж.
Първоинстанционният съд, като приел, че е сезиран с искове, съединени при условията на евентуалност, отхвърлил иска с правно основание чл.29 ЗЗД срещу първия ответник и независимо че в съобразителната част на решението си посочил, че евентуално съединеният иск по чл.97, ал.1 ГПК (отм.) срещу втория ответник следва да се остави без разглеждане, с дизпоситива си е държал определение, с което прекратил производството в тази му част.
При така възприетия предмет на спора, правилно първоинстанционният съд не е разгледал предявения според него при условията на евентуалност иск, след като вътрешното процесуално условие за предяването му не се е сбъднало – да се разгледа, ако бъде уважен главният иск.
Действително, прекратителното определение на първоинстанционния съд по евентуално предявения според него иск е незаконосъобразно от процесуална гледна точка, но неправилно въззивният съд е счел, че същото следва да се отмени, а делото да му се върне обратно за произнасяне по съществото на този иск.
При направения от въззивния съд извод, че исковете срещу двамата ответници са предявени при условията на обективно кумулативно съединение, налице ще бъде хипотезата на чл.193 ГПК (отм.), при която решението може да бъде допълнено от първоинстанционния съд само по искане на ищеца, но не и служебно от съда. Във въззивната фаза производството може да бъде прекратено, а делото върнато на първоинстанционния съд, само ако във въззивната жалба на ищеца са изтъкнати доводи в тази насока, каквито обаче не са поддържани в разглеждания случай, което обуславя извод за незаконосъобразност на обжалваното определение, с което висящността на производството пред въззивния съд е прекратена.
Отделен е въпросът, че първоинстанционният съд се е произнесъл по нередовна искова молба, която съобразно т.4 на ТР № 1/ 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС въззивният съд е следвало да остави без движение и укаже на ищцата да отстрани недостатъците й, като уточни петитума на исковете си срещу двамата ответници и посочи начина им на съединяване.
По изложените съображения обжалваното определение следва да се отмени, а делото да се върне на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ отделение при Търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ изцяло определение № І* от 15.10.2008 г. на Бургаския окръжен съд.
ВРЪЩА делото на същия съд и състав за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: