Определение №14 от 3.2.2009 по търг. дело №826/826 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
N 14
 
София, 03.02.2008 година
 
 
  Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в  закрито  заседание на втори февруари две хиляди и  девета година в състав:
                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МАРИО БОБАТИНОВ
                                        ЧЛЕНОВЕ:   ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
                                                                 МАРИЯ СЛАВЧЕВА 
            при секретаря 
            в присъствието на прокурора
            изслуша докладваното от  съдията М.Славчева 
            т.дело N 826/2008  година
Производството е по чл.303, ал.1, т.1 и 2 от ГПК.
Образувано е по молба на Д. П. И. от гр. Л., Хасковска област за отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.1 и 2 от ГПК на влязлото в сила определение № 417/14.11.2006 г. по ч.гр.д. № 7830/2006 г. на Пловдивския районен съд, с което по реда на чл.237, б.”е” ГПК (отм) молителят в качеството му на физическо лице и представляваното от него “О” Е. , с. Л. са осъдени солидарно да заплатят на П. Г. Р. сумата 11 612 лв., дължима по запис на заповед от 17.09.2005 г., ведно със законната лихва върху главницата, както и разноски по делото в размер на 435.24 лв., за които суми е издаден изпълнителен лист. В молбата се твърди, че в хода на образуваното досъдебно производство № 261/2007 г. на сектор “И” при ОДП- П. било установено, че процесният запис на заповед не е подписан от него, а от съпругата му, но предвид маловажния характер на случая наказателното производство било прекратено с влязло в сила определение от 01.09.2008 г. по ВЧНД № 1455/2008 г. на Пловдивския окръжен съд. Въз основа на това се поддържа, че неистинността на процесният запис на заповед е установена по надлежния ред, обосноваващо наличието на сочените от него основания по чл.303, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за отмяна на атакуваното определение.
Ответникът П. Г. Р. не е изразил становище по молбата за отмяна по реда на чл.306, ал.3 ГПК.
Върховният касационен съд – ТК, ІІ т.отд. приема, че молбата за отмяна е процесуално недопустима по следните съображения:
На отмяна по реда на чл.303 ГПК подлежат само актове, които се ползват със сила на присъдено нещо, т. е. които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани. По реда на цитираната разпоредба, аналогична на тази на чл.231 ГПК (отм.), съгласно Постановление №2/77 г. на Пленума на ВС, на отмяна подлежат и съдебните актове, които поради даденото с тях разрешение по материалноправни въпроси са приравнени по правни последици на влезлите в сила решения и за които законът не предвижда защита по друг ред.
В случая съдебният акт, чиято отмяна се иска е постановено в производство по издаване на изпълнителен лист, който не се ползва със сила на пресъдено нещо. По силата на препращащата норма на §2, ал.9 от ПЗР на ГПК защитата срещу него се осъществява по исков ред -молителят като заинтересована страна разполага с възможността, предвидена в чл. 254 ГПК (отм.) Изложеното позволява да се направи извод, че в настоящия случай производството за отмяна по реда на чл. 303 ГПК е недопустимо и поради това молбата следва да се остави без разглеждане.
Водим от горното ВКС-ТК, състав на ІІ-ро отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима молбата на Д. П. И. от гр. Л., Хасковска област за отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.1 и 2 от ГПК на влязлото в сила определение № 417/14.11.2006 г. по ч.гр.д.І 7830/2006 г. на Пловдивския районен съд.
Определението подлежи на обжалване пред тричленен състав на ВКС, Търговска колегия в едноседмичен срок от съобщаване на същото до страните, че е изготвено.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top