О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N491
София, 06.08. 2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тридесети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 621/2008 година
Производство по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. “Д. р. и военновременни запаси” срещу решение № 318 от 21.07.2008 г. по гр.д. № 272/2008 г. на Пловдивския апелативен съд, с което се оставя в сила решение № 149 от 28.12.2007 г. по т.д. № 190/2007 г. на Старозагорския окръжен съд. С потвърденото от въззивния съд решение е отхвърлен предявения от касатора срещу “С” А. , гр. С. иск с правно основание чл.79 ЗЗД за сумата 24 100.36 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на договор за влог на военновременни запаси.
С касационната жалба е наведено оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснато нарушение на материалния – чл.253, ал.2 ЗЗД.
В изложението, депозирано съобразно изискването на чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като същественият материалноправен въпрос от значение за изхода на спора, свързан с дължимата от ответника в качеството му на влогоприемател грижа да съхрани поверените му стоки е разрешен в противоречие с Решение № 437 от 22.03.1955 г. по гр.д. № 1863/58 г. на ІІ г.о. Изложени са съображения, че въззивният съд не е обсъдил всички доказателства по делото, което нарушение на чл.188, ал.1 ГПК (отм.) е довело до незаконосъобразния извод, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника за влошеното качество на матералите поради неправилното им съхраняване.
Ответникът по касация “С” А. изразява становище за недопустимост на касационното обжалване, а по същество и за неоснователност на наведените с жалбата оплаквания.
Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, настоящият състав счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните е бил сключен договор от 31.05.2005 г. за съхранение на военновременни запаси – биметална лента и стомана листова декапирана в открита площадка на територията на ответника. На 18.10.2006 г. по заповед на касатора Д. “Д” е разпоредено преместването им в друга база на ответното дружество, при което е установена наличността на ВВЗ, но и влошаване на качеството им поради констатирана корозия. Решаващият състав, след обсъждане на събраните по делото доказателства, е изложил съображения, че не е доказано какво е било качеството на материалите при тяхното предаване за съхранение и поради това е счел за недоказан факта, че влошаването му се дължи на виновно поведение на влогоприемателя, още повече че доколкото е налице увреждане, то е по отношение на една незначителна част,чийто паричен еквивалент е 590 лв., но основният аргумент на съда е свързан със знанието и липсата на противопоставяне от страна на касатора срещу съхранението им на открита площадка. От правна страна апелативният съд е формирал извод, че не следва да се ангажира отговорността на влогоприемателя, поради недоказаност на твърдението за непроявена грижа на добър стопанин при съхранението на материалите, която да е довела до влошаване на качеството на поверените му материали.
Допустимостта на касационното обжалване е визирана от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 от ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС на база на изложените от касатора твърдения и доводи в приложението към жалбата по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК или в самата касационна жалба, евентуално без посочване на конкретно твърдяната хипотеза, но при възможност за касационната инстанция да подведе фактическите и правните съображения на жалбоподателя под основанията на чл.280, ал.1, т.1 -3 от ГПК.
Настоящият състав приема, че въпросът за наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността на влогоприемателя за вреди, произтичащи от неположена от него грижа на добър стопанин при съхраняване на вещите е въпрос от значение за изхода на делото, но твърдяното неправилно произнасяне от въззивния съд по него не е резултат на погрешно тълкуване на материалноправната норма на чл.253, ал.2 ЗЗД, а касае приетата за установена фактическа обстановка по спора. В този смисъл соченото от касатора противоречиво разрешаване на повдигнатия въпрос с цитираното от него Решение № 437 от 22.03.1955 г. на ВС по гр.д. № 1863/1954 г. ІІ г.о. не е налице, доколкото отсъства дефиниция на понятието “полагане на дължимите грижи”, а преценката за обхватът й се преценява във всеки отделен случай конкретно. Изложеното позволява да се приеме, че по същество касаторът излага доводи за необоснованост на обжалвания акт, която обаче би могла единствено да послужи като основание за касиране поради неправилност, но не и като основание за допустимост на касационното обжалване, доколкото тя се отразява върху истинността на изводите на въззивния съд по фактите, което не е във връзка с изискването за наличие на произнасяне по правен въпрос при липса на практика, в отклонение или при противоречива практика по приложението на закона съобразно изискването на разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК.
По изложените съображения касационният съд намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 т.1 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 318 от 21.07.2008 г. по гр.д. № 272/2008 г. на Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: