О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 126
София,06.07. 2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря Лилия Златкова
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 905/2009 година
Производство по чл.303, ал.1, т.5 и чл.304 ГПК.
Образувано е по молба на И. Х. К. , Н. Х. Б., П. Д. М., В. Д. М. и П. И. П. за отмяна на влязлото в сила решение № 161 от 10.04.2009 г. по гр.д. № 962/2008 г. на Пловдивски окръжен съд, с което по иск на С. Г. П. иск с правно основание чл.537, ал.2 във вр. с чл.604 ГПК е признато по отношение на Ж. “А”, гр. П., че вписаните в регистъра за Ж. с решение от 02.05.1990 г. по ф.д. № 41/1990 г. обстоятелства– промени в Управителния съвет и в Ревизионната комисия са несъществуващи.
Молителите, които са лицата, чието вписване като членове на органите на Ж. “А” са заличени въз основа на атакуваното регистърно решение поддържат, че е налице отменителното основание по чл.303, ал.1, т.5 ГПК, а като евентуално и основанието по чл.304 ГПК.
Ответницата по молбата С. Г. П. оспорва допустимостта и основателността й и моли за оставянето й без уважение.
Ответната страна Ж. “А” не е изразила становище по молбата.
Върховният касационен съд, Второ търговско отделение след преценка на данните по делото приема следното:
Молителите не са процесуалноправно легитимирани да инициират производство по извънинстанционния контрол, поради което молбата им е процесуално недопустима.
Легитимирани да искат отмяна на влязло в сила решение по реда на чл.303, ал.1, т.5 ГПК са страните, които са участвали в производството, по което е постановено атакуваното решение. Лице, което не е имало процесуалното качество на страна по делото, не е активно легитимирано да иска отмяна на постановеното по него решение, тъй като то му е непротивопоставимо. По силата на чл.298, ал.2 ГПК влязлото в сила решение е задължително за страните и за техните наследници. Следователно отмяната по чл.303 ГПК защитава страните по делото, а молителите, които не са взели участие по делото, приключило с влязлото в сила решение, се явяват трети по отношение на процеса лица и поради това не са легитимирани искат отмяната му по посочения ред.
Законът допуска възможност да се иска отмяна на влязло в сила решение и от лице, което не е било страна по делото, но само ако то е обвързано от силата на пресъдено нещо. Тази възможност е предвидена в чл.304 ГПК, отмяна по който текст е легитимирано да иска лице, което има право на иск по делото като участник в неделимо спорно правоотношение, така, че то би било необходим другар и конституирането му като главна страна ще се яви като процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск – 172 ГПК (отм.).
Молителите нямат това качество, следователно не са процесуално легитимирани да инициират и производство по отмяна на влязлото в сила решение по реда на чл.304 ГПК.
Предмет на производството, приключило с атакуваното решение е иск по чл.537, ал.2 ГПК (аналогичен на чл.431, от отменения ГПК). Ищец по него е всяко трето заинтерисуваното лице, което не е участвало в охранителното производство и има правен интерес да установи със сила на пресъдено нещо порочността на вписаните с охранителния акт обстоятелства, а ответник е юридическото лице, по партидата на което те са вписани. Молбоподателите, които чрез участието в делото се домогват да установят правата с. на член-кооператори нямат качеството на задължителни другари на ответното Ж. , тъй като този въпрос стои извън предмета на атакуваното решение. С последното съдът се произнася само по валидността или допустимостта на вписването, респ. по въпроса за съществуването на вписаните обстоятелства, но не извършва преценка на законосъобразността на вписаните решения, а такава не може и да бъде извършена в последната хипотеза.
Процесуалната допустимост е от категорията на абсолютните предпоставки и с оглед отсъствието й в конкретния случай определението, с което е даден ход по същество на производството по отмяна следва да бъде отменено, а молбата да се остави без разглеждане.
При този изход на делото на ответницата по молбата С. Г. П. следва да се присъдят разноски по делото – адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определението от 15.06.2010 г., с което е даден ход по същество на делото.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима молбата на И. Х. К. , Н. Х. Б., П. Д. М., В. Д. М. и П. И. П. за отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.5 и чл.304 ГПК на влязлото в сила решение № 161 от 10.04.2009 г. по гр.д. № 962/2008 г. на Пловдивски окръжен съд.
ОСЪЖДА И. Х. К. , Н. Х. Б., П. Д. М., В. Д. М. и П. И. П. да заплатят на С. Г. П. разноски по делото в размер на 150 лв.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, Търговска колегия в едноседмичен срок от съобщението, което да се връчи на процесуалния представител на молителите адв. И.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: